Владимир Владимирович!
Разрешете представиться.
Един млад,
непознат Вам
стършел
Пред портрета
издига
наздравица
за поета
шестдесета
навършил.
60!
Туй е възраст почтена,
щом я стигнем
и мислим
за гроба.
Ала Вие сте
нетленна,
с вечност запазена
особа.
Моля,
приемете ме1
за пет минути.
Вярвам,
моята молба
ще уважите.
Не сте Вие
от ония
първенци надути,
Вие
на контакта с хората
държите.
Тук мнозина
пост щом пипнат,
се ояждат,
скъсват връзката
с предишните другари,
с пропуски,
с дувари се обграждат,
та човек
не смее
около им да припари.
Пък да ги съгледаш!
Теб ти става жалко!
Как
позорното благоразумие
ги превръща
всеки ден
по малко
в кабинетни мумии…
Дай им само
да ти снемат
рой решения.
Не умът им действува,
а калемът.
Все се пазят
да не влазят
в прегрешения,
че къде
щат-иди,
щом ги снемат?…
Всичко туй
сега
добре го зная
и го виждам
и във частност,
и във целост.
Но си спрягам
всички форми
на глагола „трая“…
Де у мене
зрелост,
че и смелост?…
Нали вие учите:
не с крясъци и схеми!
Не да боцкаме
с топлийки
боязливо,
а да жилиме
и малки
и големи,
па на който ще
да става криво!
Не се трогват лесно
всички стари мостри,
затова е нужно
всекидневно,
всекичасно
жилото ни
да се остри
върху шмиргела
на класовото чувство
гневно!
Да, но
с разни мерки
все ни вземат
мерки!
Хуморът въобще
у нас
съвсем не е на почит!
Казионните критици
— самозвани акушерки —
дай им само
всред захлас да сочат
разните лиричета беззъби,
с оптимизъм
украсили пелената.
А те никнат
ежедневно
като гъби!
Разпознават се
едва по имената…
Стана
разговорът наш
литературен.
Не поглеждайте
с гримаса неприятна.
Няма да ви занимавам
с някой книжен бурен.
Без това
сега са те
в почивка лятна.
Напоследък
— честно слово —
нищо ново!
Май в апатия
писателите
са се свили.
Вдъхновението чакат
наготово,
но… с какъв размах
строят си вили!
Не се сещат
бар веднъж
да протестират,
че речта ни инквизират
Комментарии к книге «Юбилейно», Радой Ралин
Всего 0 комментариев