В едно царство живеела бабичка, много стара и бедна. Тя имала едно момче: искало й се да го даде на някакъв лек занаят: малко да работи, а много да печели. Ала когото попитала, все на смях я вземали и й се подигравали.
— Я гледай пък тая! Слушай, бабо: целия свят да обиколиш, такъв занаят не можеш намери.
А на бабата се не вярвало. Продала що имала, па рекла на сина си:
— Хайде, стягай се: ще вървим да си търсиш занаят!
Приготвили се и тръгнали. Ходили от град на град, но занаят, какъвто искала бабата, никой не знаел. Веднъж ги срещнал един човек и попитал бабата:
— Защо си угрижена, бабо?
— Как да не съм, синко, угрижена, като ме е зло налегнало? Водих момчето си тук-таме, никой не го взема без пари да го научи на лек занаят.
— Дай го на мене, бабо: аз ще го науча — казал човекът. — След три години ела тука и си го вземи. Но едно помни: ако познаеш сина си, ще ти го дам, а за учението няма да ти взема ни стотинка; ако ли не го познаеш, той ще остане при мене завинаги.
Бабата си рекла на ума: „Как да не позная детето си? Че може ли такова нещо?“
Зарадвала се тя, та и не попитала какъв е този човек, де живее и с какво се прехранва — дала момчето, взела си сбогом и не го видяла цели три години.
А оня бил магьосник.
Изминали се трите години. Когато дошъл определеният ден, още сутринта бабата се озовала на мястото и седнала на един камък да чака. Дошъл магьосникът и я попитал:
— Какво има, бабо? За момчето ли дойде?
— За него, синко. Тука ли е?
— Тук е, тук е, бабо! — рекъл магьосникът и изсвирил с една свирка.
Изведнъж изскочили дванадесет пчели. Бръмчат, обикалят край бабата, ще я ужилят; тя току маха с ръка и се варди.
Засмял се магьосникът и й рекъл:
Комментарии к книге «Чиракът на магьосника», Николай Райнов
Всего 0 комментариев