«Майчина грижа (Татарска приказка)»

В едно далечно царство, някъде накрай света, живеели цар и царица. Те си имали дъщеря, по име Тимра. Царицата била и магьосница. Свършили й се дните и тя умряла. Но нали била магьосница, от обич към дъщеря си се превърнала на шарена крава и влязла в обора.

Идват царевите говедари и казват на царя-господаря:

— Тъй и тъй, царю-господарю, влизаме тая сутрин в обора и що да видим? Една пъстра крава стои при другите. Отде е дошла, никой я не знае. Кажи, що да я правим?

Запитал ги царят:

— Хубава ли е кравата, говедари? Здрава ли е? Бива ли я за моя царски обор?

А те му отговорили:

— Бива я, царю-господарю, бива я. Никоя крава в твоя обор не е хубава като нея. И здрава е. Върви, пристъпва гордо, като някоя господарка. Що да я правим?

— Ще я гледате като другите крави. Щом сама е дошла, ще бъде царска крава.

Царят се поженил. Царицата му родила три дъщери: първата — едноока, втората — двуока, а третата — триока. Мащехата не обичала Тимра. Тя рекла на мъжа си:

— Прати я да пасе говеда някъде: не мога да я гледам. Махни я оттук.

— Добре — казал царят, — нека върви да пасе шарената крава.

Мащехата облякла завареницата си в парцаливи дрехи, дала й торба, сложила в нея суха кора хляб и стомничка за вода, па рекла на момичето:

— Върви да пасеш пъстрата крава. Хем гледай да я не оставиш ни жадна, ни гладна, че иначе ще те пребия от бой.

Тимра изкарала кравата на паша. Отишла в широките ливади. Тогава кравата й рекла с човешки глас: