«Заек и еж (Немска приказка)»

Било есенно време. Слънцето пръскало златните си лъчи по небето, утринният ветрец подухвал по ожънатите ниви, чучулигите пеели във въздуха, пчелите бръмчели, а хората, облечени празнично, отивали по гости.

Всичко било весело. И ежът бил весел. Той стоел пред вратата на къщата си със скръстени ръце, зяпал насам-нататък и си тананикал една песничка, както може да пее таралежът рано в неделя.

Дошло му на ум, докато жена му умие и облече децата, да се поразходи и да види как върви ряпата му. Нивата, която била засадена с ряпа, се намирала до къщата на ежа. Той и цялото му семейство ходели често да си похапват от ряпата, та затова я смятали за своя. Ежът притворил къщната врата и тръгнал по полето.

Току-що се отдалечил от къщата си и се готвел да прескочи трънливата ограда, срещнал го заекът, който бил излязъл да пообиколи зелето си. Ежът му се поклонил и го поздравил. Обаче заекът, който се мислел за благороден господин и се носел надуто, не отговорил на поздрава, а високомерно запитал ежа:

— Какво си се заскитал толкоз рано?

— Аз се разхождам — казал ежът.

— Разхождаш ли се? — изсмял се заекът. — Струва ми се, че ти можеш с тия крака и да потичаш.

Тези думи ядосали ежа, който не обичал да се присмиват на кривите му крака.

— Ти се мамиш — казал ежът, — ако мислиш, че твоите крака ги бива повече от моите.

— Не се мамя — отвърнал заекът. — Тогава нека опитаме — казал ежът. — Аз се обзалагам, че ще те надпреваря.

— Колко си смешен — отговорил заекът, — ти със своите криви крака да ме надпревариш? Но щом искаш, нека се опитаме. На какво да се обзаложим?

— На една жълтица и шише ракия — предложил ежът.

— Добре — съгласил се заекът, — хайде, приготви се!

— Чакай де — казал ежът, — работата не е толкоз бърза; първо трябва да отида вкъщи и да похапна нещо. След половин час съм тука!