«Балът на обесените»

1259
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст

Шрифты

  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

  • Аа

    Iowan

  • Аа

    San Francisco

  • Аа

    SF Serif

  • Аа

    New York

  • Аа

    Helvetica Neue

  • Аа

    Arial

  • Аа

    Georgia

  • Аа

    Times New Roman

  • Аа

    Courier

  • Аа

    Courier New

  • Аа

    Menlo

  • Аа

    SF Mono

                        На бесилката саката

                        скачат, скачат: не един

                        паладин на Сатаната,

                        скелет сух на Саладин.

Монсеньор Велзевул дърпа мрачен конците,

наредил свойте куклички черни навън

и ги удря с подметка без жал по очите —

да танцуват под белия Коледен звън.

И преплитат ръце, някой весело пляска,

като органи черни те свирят с гърди

и се търкат — безкрайна отблъскваща ласка, —

а притискаха прелестни дами преди.

Веселяци танцьори — ура! — без търбуси,

всеки скача, оркестъра чул-недочул.

Бесен танц! Или вече са в бой помежду си?

На цигулка им стърже вбесен Велзевул.

Като ризи и черните кожи съдрали —

от какво да се пазят или пък свенят? —

нямат скъсване техните груби сандали;

бял калпак е нахлузил на всички снегът.

И ветреят се черни плюмажи на врани.

Плът прогнила тресе се по всички бради —

ще речеш, че в картонени брони навряни,

шепа рицари слепи се блъскат с гърди.

Като орган железен проскърцват гредите!

Ура! Вихърът свири на бала зловещ!

Вият вълци в лилави мъгли сред горите —

хоризонтът пламти като зейнала пещ.

Ей, стреснете ги! Кой все така ще ги гледа:

нима всеки — вдървен — ще премята безспир

броеница — гръбначния стълб на съседа?

Мъртъвци, да не ви е това манастир!

От хорото изрипнал с увереност дръзка —

както конят се вдига на задни крака, —

буен скелет в небето червено се блъска,

но усеща въжето — корава яка;

впива пръсти в пищяла си — пискаща свирка,

и се киска, а може би вие от жал,

и внезапно — тъй фокусник скрива се в цирка —

пак изчезва с подскоци в кошмарния бал.

                        На бесилката саката

                        скачат, скачат: не един

                        паладин на Сатаната,

                        скелет сух на Саладин.


Информация за текста

© Кирил Кадийски, превод от френски


Arthur Rimbaud

Le bal des pendus, 1870


Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.


Издание:

Артюр Рембо. Поезия

Второ преработено и допълнено издание.

Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски

Редактори на първото издание: Силвия Вагенщайн и Иван Теофилов

Художествено оформление: Иван Димитров

Коректор: Мария Меранзова

ИК „Нов Златорог“

ISBN 954-492-031-5


Рисунките на обложката са от Пол Верлен и Пабло Пикасо.


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14815]

Последна редакция: 2010-01-04 23:00:00

Комментарии к книге «Балът на обесените», Кадийски

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства