На Жан-Мари ръцете здрави,
ръце с мъртвешка бледнина,
ръце, които зной ощави —
нима подхождат на жена?
От сластни локви ли умити
по тях каймак се насъбра,
или се къпаха в луните
на светозарни езера?
Дали от варварски лазури
на нежен скут са пили мощ?
Дали са свивали те пури,
или са трупали разкош?
Пред сребронога ли Мадона
държаха вехнещи цветя,
или кръвта на беладона
пламти и — черна — стине тя?
Дали ловили са двукрили
в лазурно-утринния лес,
дордето те нектар са пили?
Вариха ли отровна смес?
Каква мечта ли ще е тази,
че се протягат с нежен стон —
нечуван сън за всички Азии,
за Хенгавар1 или Сион?
И не продават портокали,
ни молят се пред идол те,
не са и пелените прали
на сляпо трескаво дете.
Не са ръце на братовчедка
Комментарии к книге «Ръцете на Жан-Мари», Кадийски
Всего 0 комментариев