Ей, пъзльовци, ето го! Тътнещи гари.
Тук Варвари минаха в кървав парад,
но слънцето с огнен дроб всичко обжари.
Пак свети на запад свещеният Град!
Елате! Пожарът е в отлив. Отново
се лее лазур над мостове, трева,
над сгради, дървета — тук, дето олово
червено, раздрано в нощта зарева.
Дворците си мъртви укрийте в ковчези!
Разведря очите ви старият Страх.
Пак стадото рижи кобили се глези —
от страст полудейте, станете за смях!
Разгонени кучки се джафкат за дрипава
превръзка, локалите кряскат: — Ела,
пий, плюскай. Нощта там се гърчи и рипва
навън. О, пияници с мрачни чела,
лочете! Лъчите щом бликнат — боли ги! —
фалшивия блясък да смъкнат от вас,
ще стискате чаши, прелели от лиги,
загледани в утрото — тъпо, без глас.
Но в чест на Кралицата — с дирник тестен е! —
преяждайте. Слушайте като слепци
как хълца в горещите нощи, как стене
гмежта от доносници, старци, крадци.
О, мръсни сърца! О, разпенени устни!
По-живо дъвчете, прогнили зъби.
Шампанско за вас, Победители гнусни!
Позорът в търбуха ви бодро тръби…
Издувайте ноздри в надменност проклета.
А жилите — пъпли отрова по тях.
С ръце върху вашите детски вратлета,
Поетът шепти: „Полудейте от страх —
дори и Жената, в чиято утроба
се ровите в спазми, о, сластни души,
ви стряска със стона си — как ли от злоба
в съдбовна прегръдка не ви удуши?“
Крадци, сутеньори, смешници, тирани,
какво ще му сторите днес — на Париж! —
с душите, с плътта си, с отрови и рани?
Ще смъкне той дрипите — свъсен и нищ!
И щом с изтърбушен корем запълзите
в парите си вкопчили пръсти до кръв,
развратница рижава, с бомба в гърдите,
ще вдигне юмруци, пияна от стръв!
Когато в танц яростен тръпнат краката,
Париж, о, когато с нож в свойте ребра,
когато спотайваш в очи светлината
на дивата пролет — за всички добра —
о, град полумъртъв, о, град на покруса,
с гърди устремил се към Бъдния ден,
стотици врати да разтваряш след труса;
от мрачното Минало благословен,
ти — труп вцепенил се от мъки свещени,
пак пиеш от ужаса, вдъхнал живот
на сините червеи в празните вени,
пак твоята обич е в ледена пот!
И не е зле! Червеи, червеи сини,
но нищо Възхода не ще угаси,
тъй Кариатидите и след години
ще ронят по стълбите звездни сълзи.
Макар че градът покъртителна сцена
остава; макар че с вонята, с кръвта
е рана в Природата вечно зелена,
Поетът му шепне: „Каква красота!“
С Поезия къпа те бурята свята!
Възвръщаш си силите, Град величав;
смъртта пак ръмжи, но ти вдигай тръбата,
натъпкал в сърцето й екот и гняв.
Поетът поема безчестната слава,
плача на подлеца и дните на гнет,
и с бич от любовни лъчи изтезава
жените, и хвърля стиха си: „Напред,
бандити!“ Пак оргии, пак от елит е
претъпкан бардака на стария ден.
А газът огрява кръвта по стените
и блика зловещ към лазура студен.
май, 1871
Информация за текста
© Кирил Кадийски, превод от френски
Arthur Rimbaud
L’orgie parisienne ou Paris se repeuple, 1871
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
Издание:
Артюр Рембо. Поезия
Второ преработено и допълнено издание.
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски
Редактори на първото издание: Силвия Вагенщайн и Иван Теофилов
Художествено оформление: Иван Димитров
Коректор: Мария Меранзова
ИК „Нов Златорог“
ISBN 954-492-031-5
Рисунките на обложката са от Пол Верлен и Пабло Пикасо.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14830]
Последна редакция: 2010-01-04 23:00:00
Оглавление
..
Комментарии к книге «Парижка оргия (или Париж се заселва отново)», Кадийски
Всего 0 комментариев