Ей, пъзльовци, ето го! Тътнещи гари.
Тук Варвари минаха в кървав парад,
но слънцето с огнен дроб всичко обжари.
Пак свети на запад свещеният Град!
Елате! Пожарът е в отлив. Отново
се лее лазур над мостове, трева,
над сгради, дървета — тук, дето олово
червено, раздрано в нощта зарева.
Дворците си мъртви укрийте в ковчези!
Разведря очите ви старият Страх.
Пак стадото рижи кобили се глези —
от страст полудейте, станете за смях!
Разгонени кучки се джафкат за дрипава
превръзка, локалите кряскат: — Ела,
пий, плюскай. Нощта там се гърчи и рипва
навън. О, пияници с мрачни чела,
лочете! Лъчите щом бликнат — боли ги! —
фалшивия блясък да смъкнат от вас,
ще стискате чаши, прелели от лиги,
загледани в утрото — тъпо, без глас.
Но в чест на Кралицата — с дирник тестен е! —
преяждайте. Слушайте като слепци
как хълца в горещите нощи, как стене
гмежта от доносници, старци, крадци.
О, мръсни сърца! О, разпенени устни!
По-живо дъвчете, прогнили зъби.
Шампанско за вас, Победители гнусни!
Позорът в търбуха ви бодро тръби…
Издувайте ноздри в надменност проклета.
А жилите — пъпли отрова по тях.
С ръце върху вашите детски вратлета,
Поетът шепти: „Полудейте от страх —
дори и Жената, в чиято утроба
се ровите в спазми, о, сластни души,
ви стряска със стона си — как ли от злоба
в съдбовна прегръдка не ви удуши?“
Крадци, сутеньори, смешници, тирани,
какво ще му сторите днес — на Париж! —
Комментарии к книге «Парижка оргия (или Париж се заселва отново)», Кадийски
Всего 0 комментариев