Глава 1
Мемфис, Тенеси — 28 февруари 1992 година
Миси Монроу говореше по телефона с годеника си, но мислеше за сачмените лагери.
— Да, Джеф. Всичко е уредено за сватбата утре — каза тя възбудено и тръсна цигарата си. Гледаше намръщена производствения каталог върху бюрото си. — Майчето и татенцето се справиха чудесно. Аз също съм напълно готова.
— Нямам търпение да те видя по бикини на плажа в Сент Кроа. Сигурен съм, че трудно ще се въздържа да не те докосна.
— Как си успявал досега? — сухо попита Миси.
— Да, скъпа. Знаеш, че чакам да се оженим и всичко да си дойде по реда — потвърди той нежно.
Миси изпъшка.
— Старомодна галантност точно в края на двадесети век! Питам се дали заслужавам такъв достоен мъж като теб.
Джеф се засмя.
— Любима, ти ми се подиграваш?
Миси въздъхна, остави цигарата и бързо отпи глътка горещо кафе. Намръщи се, защото стомахът я присви силно. Това беше петата чаша за този ден.
— Всъщност мисля, че точно по този въпрос съм напълно откровена.
— В такъв случай, аз също се чудя дали заслужавам такава чудесна жена като тебе.
— Ако това са твоите притеснения, сигурно си мазохист.
— Както винаги си строга към себе си, скъпа. Между другото, остава ли уговорката да вечеряме заедно тази вечер?
Миси повдигна косата си и започна да масажира схванатия си врат.
— Разбира се. Надявам се дотогава да успея да организирам изпращането на доставката за Детройт.
— Миси, работиш твърде много. В навечерието на нашата сватба би могла да намалиш малко темпото. В края на краищата, имаме достатъчно пари! — в гласа на Джеф се долавяше загриженост.
Комментарии к книге «Двойна сватба», Дамянова
Всего 0 комментариев