«Цената на бездната»

„Този, който решава една задача, оставя след себе си не само своя собствен опит, а и пет милиарда години еволюция.“

У. Рос Ашби „Какво е мислещата машина“

„Сънува дълга шахматна партия… започнала преди столетия; вече никой не беше в състояние да каже в какво се състои първата награда, но се носеха слухове, че била огромна, може би дори неизмерима.“

Джордж Луис Бърджис „Тайното чудо“

„Ето какво значи съдбата: да си лице в лице и нищо друго освен лице в лице.“

Райнер Мария Рилке „Осем елегии от Дуйно“

В момента, в който планетата се появи в илюминатора като питащо око, Дав Богар съзря опасността, но той или не пожела, или не можеше да се върне: гравитацията се беше увеличила толкова много, че космическият кораб трябваше да кацне. Завладя го измамливо лошо настроение, нещо подобно на глад, който пресича желанието за ядене. За Дав обаче дори този странен и обезпокояващ признак, бе само повод да се одързости. Това положително се дължеше на дългото въздържание, но и на причина, стояща по-високо от въздържанието или по-дълбоко: леката му смахнатост. Така че той спокойно направи маневрите, необходими за кацането, дори зърна ухиленото си лице в наклонения блясък на командния лост. „Безумеца на въздушното пространство!“ — спомни си той прякора, който се бе утвърдил в границите на една четвърт от Галактиката.

Хиленето му се превърна в детска, обезоръжаваща усмивка, после лицето му стана сериозно. Нямаше какво друго да прави! Трябваше да продължи неумолимо пътя си, както поетът твори стихове, без да може да се откаже, както слънцето свети от собствения си огън.