«Нещо повече от едно истинско престъпление»

„Да разработиш в петстотин страници една тема, която може чудесно да се преразкаже за няколко минути, е мъчителен и вреден захлас“.

Джордж Луис Бърджис

В стаята на полицейския инспектор влезе висок мъж, леко прегърбен и с прошарена коса, сресана като каска. Беше изискан, строго елегантен; но орловият му поглед застави полицая да стане от стола си.

— Аз съм критикът Гама¹ — рече посетителят и седна, като подпря бастуна си на бюрото.

— Инспектор Гара² — любезно се представи другият, който въпреки странния каламбур беше почти убеден, че в случай на борба кошутата ще се окаже по-силна от ноктите на хищника. — С какво мога да ви услужа?

— Уведомиха ме, че вие се занимавате със случая на Андрея Гала. Ние бяхме приятели.

— Знам. Благодаря ви, че сте си направили труда да дойдете. И без това смятах да ви посетя по този повод…

— Това съвсем не ме затруднява, важното е да се изяснят обстоятелствата, при които е починал Андрея Гала, един от нашите големи писатели, предполагам, че…

— Безспорно — побърза да каже инспекторът. — Чел съм произведенията му…

— Да разбирам ли, че сте специалист в… литературните престъпления? — попита Гама, а неговият събеседник долови в гласа му злъч.

— С литературните престъпления, където жертвите са най-много, се занимавате вие, критиците — отвърна Гара агресивно. — За нас, полицаите, остават случаите, когато авторът е убит. Но дори и тогава се случва, както при Гала, да имаме работа не с крадец на писци, а с отбрано перо… Споменатите от вас престъпления, макар и да са много интересни, не стават достатъчно често, за да може човек да се специализира…

— И все пак тук има нещо странно… — присви очи Гама. — Зад вашата логика…

— Кое ви се струва странно?

— Стилът!

Тази дума докосна Гара като изумяващ кинжал. Той се изчерви и измънка смутен:

— Да се върнем на вашия приятел.

— Преди да ви съобщя някои подробности, които, предполагам, са известни само на мене, ще трябва да ви подложа на кратък разпит във връзка с обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на Гала. Учудва ли ви моето желание?

— Не — усмихна се полицейският инспектор, сякаш поласкан от невероятната процедура. — Знам, че от дълго време не сте се виждали с Гала, така че донякъде разбирам любопитството ви…

— Донякъде ли? — възкликна критикът, неприятно изненадан. — Значи, имате някои възражения?

— Те не се отнасят до вас. В изясняването на една полицейска загадка съществуват различни степени на достоверност. Естествено, по-голяма част от въпросите могат да бъдат разрешени задоволително с помощта на материалните доказателства. И все пак има случаи, при които подбудите и обстоятелствата не са подсказани от нищо и тогава достоверността е по-хлъзгава. Както в нашия случай. На пръв поглед всичко изглежда ясно, що се отнася до причината за смъртта… Тялото на писателя е намерено в работния му кабинет, заключен отвътре. Гала е умрял от отравяне с приспивателни. По чашата на бюрото имаше следи от уиски, в което е било разтворено смъртоносно количество от тях. Таблетките е взел от банята. Няма съмнение, че сам си е приготвил последното питие.

— Доколкото разбирам, искате да откриете какво го е накарало да се самоубие…

— Или кой. Впрочем вече попаднах на следа.

— Така ли?! — недоверчиво рече Гама, после хвана бастуна и добави иронично — Изглежда, не съм ви необходим повече.

— Напротив — засмя се инспекторът Гара, но веднага млъкна, от което смехът прозвуча още по-зловещо. — Следата води към вас.

— Към мен?

Погледът на критика прониза Гара, който в същия миг си помисли, че името Гама е по-подходящо за свръхпроникващите лъчи, отколкото за нежната кошута.

— Знаете ли — заобяснява инспекторът, — в телефона му е било монтирано приспособление за звукозапис.

— Е и? — хладно и с презрение попита критикът.

— И някой, предполагам, самият Гала, е изтрил последния разговор от лентата…

Критикът не зададе повече въпроси; продължи да наблюдава спокойно инспектора.

— Вероятно искате да знаете какво ни кара да мислим, че това е последният разговор… Няколкото думи, които е забравил или нарочно не е заличил. Да… Не виждам защо би трябвало да ги крия от вас… „Довиждане, Гаса³!“

— По този начин булото на тайнствеността става по-плътно — тежко произнесе критикът, макар казаното да прозвуча като шега.

— Накратко, това е госпожа Гаса, бивша ваша приятелка…

— И сега ми е приятелка — властно го прекъсна критикът и вдигна бастуна си като жезъл.

— …която е била приятелка и на Гала…

— Не виждам каква е връзката.

— Последният разговор…

— Пренебрегвате думите „довиждане“, които противоречат на случилото се.

— Зависи как се тълкуват.

— И как ги тълкувате?

— Никак. Засега събирам факти. Още се лутам, търся истината.

— Истината ли? — саркастично възкликна Гама. — С вашите… полицейски методи никога няма да успеете да откриете истината, дори да я държите в ръцете си. — Той тупна красноречиво с бастуна по пода.

— И ви се струва — възрази съвсем любезно инспекторът, — че вашите методи на… критик са по-ефикасни, като търсите художествената истина?

— Може и да не са, изкуството не се взема на сериозно, докато полицията има претенции, че е сериозно учреждение.

— Всяко нещо е сериозно, когато помага за разбулването на една загадка.

— Тези общоизвестни истини нямат връзка с действителния случай. Допускам, че истината не е една недействителна точка, а сбор от дребни факти, които си взаимодействат. А понякога — както е при смъртта на моя приятел — вашите методи са много груби, за да проникнат в дълбочина. Затова са необходими…

— Гама-лъчите на вашия ум — усмихнато подметка инспекторът.

— По-точно не бихте могли да се изразите — похвали го критикът без сянка от насмешка.

— Благодаря — отвърна инспекторът със същия тон.

— Някои особености на вашия стил все пак ми дават надежда, че можете да се отърсите от професионалните предразсъдъци — предпазливо произнесе критикът, а Гара не се усъмни в искреността на думите му. — Аз дойдох с намерение да направя някои важни изявления, но те биха били полезни само ако бъдат измерени с много прецизни везни. Всеки груб метод…

— Ще се постарая да оправдая доверието ви — прекъсна го Гара с непонятен за самия него ентусиазъм. — И за да ви докажа добросъвестността си, ще ви предложа да изберете: мога ли да записвам думите ви, или не, както пожелаете.

— Казаното дотук записано ли е?

— Да.

— Нищо не пречи да запишете и това, което ще последва — с пълно безразличие рече Гама.

Инспекторът се размърда притеснено на стола си:

— Моля ви да не изтълкувате погрешно думите ми. Разбирам, че самото ми присъствие може да окаже влияние на анкетата. И в нашата област се прилага принципът на Хайзенберг. Операторът влияе на опита. Но моята работа е все пак необходима. Иначе не бихте дошли при мене… Уверявам ви, че го смятам за чест…

— Добре — прекъсна Гама пелтеченето на събеседника си. — Да преминем към повода за нашата среща. Накратко казано, мисля, че аз съм моралният подбудител за смъртта на Гала.

Инспекторът се опита да изрази учудване, но на другия му се стори, че това е игра на любезност.

— Докато не споделите мотивите, които са ви довели до този извод, позволете ми да имам сериозни съмнения.