«Хари Потър и даровете на смъртта»

Посвещението на книгата е разделено на седем:

на Нийл,

на Джесика,

на Дейвид,

на Кензи,

на Дай,

на Ан

и на теб,

ако си останал с Хари чак до самия край.

Древно, вродено зло!

Горестен, кървав удар,

удар на тежка участ!

Уви! Непосилни мъки!

Уви! Непрестанна болка!

Техният цяр е тук,

в царския дом, и нийде

другаде! Той ще дойде

след спор кръвопролитен.

Това е то — химнът на ада.

Ала чуйте молбите на тия деца,

богове преблажени на ада, и мощ

и победа в борбата им дайте!

Есхил, „Хоефорите“

Да умреш е като да прекосиш света, както приятелите прекосяват морета, а пак живеят един в друг. Понеже насъщното в тях трябва да присъства, да обича и да пребъдва във всичко, що е вездесъщо. В тази божествена преграда те се виждат лице в лице и разговорът им е лек, както и чист. Такава е утехата на приятелите — може да се казва, че умират, ала приятелството и компанията им са винаги до теб в онзи върховен смисъл, защото са нетленни.

Уилям Пен, „Други плодове на самотата“