«Годен за военна служба»

Актуална версия на този разказ, както и други произведения от Тодор Арнаудов, можете да намерите на неговата [[http://geocities.com/todprog/|лична страница]].

Вратата се отвори бавно и в стаята на Военния лекар влезе поредната жертва.

— Някакви оплаквания? — попита докторът, докато разсеяно разлистваше новостъкмената военна книжка на наборник Кратунов.

— Ами…

— Казвай, ако ще казваш, че още сто души чакат след тебе на опашката. Ако не се извисите днес, и утре ще трябва да висите, че и ние да висим заради вас.

— Ами… Нямам глава. — продума смутено наборникът.

— Дай да видя! — кресна лекарят с досада и се втренчи в мястото, където в средностатистическия случай се намира нещо, наречено „глава“.

— И какво? Боли ли те? — попита троснато той, може би защото този път не откри такава.

— Ъ-ъ-ъ-ъ…

— Как ще те боли, като я няма бе! Главата му я нямало — нищо ти няма!

— Но как ще се боря с враговете на Родината?

— Ръце имаш ли?

Два израстъка от раменете опипаха празното място, където в средностатистическия случай растеше глава.

— С ръцете ще се бориш. Не с главата!

— Ама нали трябва да виждам с кого се боря?! — проплака наборникът. — Как да разпозная дали, по погрешка, не насочвам оръжията на правдата вместо към враговете на Родината, към някой от своите, ако нямам глава, с която да видя, разсъдя и съобразя?

— Глава ли нямаш? — разгневи се лекарят. — Я сваляй гащите! Дай да видим нямаш ли глава. А-а-а-а-а! Писна ми от вас, дезертьори с дезертьори. Колежке знойна медицинска сестра с големи гърди и сочни устни, този наборник има ли глава?

Главата помисли, помисли, и се надигна, за да научи за каква сестра става въпрос.