«Пирати от астероидите»

2779
31 страница из 31
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст

Шрифты

  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

  • Аа

    Iowan

  • Аа

    San Francisco

  • Аа

    SF Serif

  • Аа

    New York

  • Аа

    Helvetica Neue

  • Аа

    Arial

  • Аа

    Georgia

  • Аа

    Times New Roman

  • Аа

    Courier

  • Аа

    Courier New

  • Аа

    Menlo

  • Аа

    SF Mono

стр.

— Мислите ли, че ще ме уплашите?

— Би трябвало. Кораби на Съвета са се приземили на нея.

— Какво? — изрева адмиралът.

— Нямаме време за губене, сър — каза Лъки. — Намерихме квартирата на Хенсън на другия край на скалата и свързващите я с пиратската база тунели. Получих по субетера някои документи, съдържащи координатите на вашите главни спомагателни бази, Хенсън и техни снимки. Автентични са, нали?

Хенсън рухна. Устата му се отвори и от нея бликнаха безнадеждни ридания.

— Разказах ви всички тези неща, Хенсън — каза Лъки, — за да ви убедя, че загубихте. Не ви остава нищо освен вашия живот. Не обещавам, но ако направите това, което ви казвам, може би накрая ще спасите само него. Свържете се с Ганимед!

Хенсън гледаше безпомощно пръстите си.

— Съветът е очистил астероидите ли? — попита с болка адмиралът. — Той е свършил работата? Без да се консултира с Адмиралтейството?

— Какво смятате да правите, Хенсън? — попита го Лъки.

— Какво значение има вече? Ще се обадя — отвърна Хенсън.



Конуей, Хенри и Бигман бяха на космодрома, за да поздравят Лъки със завръщането му на Земята. Вечеряха заедно в Стъклената стая на най-високото ниво на Планетния ресторант. През стените на помещението, направени от извити навътре еднопосочно прозрачни стъкла, те можеха да наблюдават топлите светлини на града, губещи се в равнините зад него.

— За щастие — отбеляза Хенри — Съветът успя да проникне в пиратските бази преди да разбере флотата. Военните действия нямаше да решат въпроса.

— Прав си — кимна Конуей. — Така астероидите щяха да останат свободни до следващата пиратска банда. Повечето от хората на тях не знаеха, че са били на страната на Сириус. Те бяха обикновени хора, търсещи по-добър живот от този, който бяха опитали. Мисля, че ще можем да убедим Правителството да предложи амнистия на всички с изключение на участниците в нападението, а те не бяха много.

— Всъщност — каза Лъки, — помагайки им да продължат развитието на астероидите, финансирайки разширението на фермите им за мая и снабдявайки ги с вода, въздух и енергия, ще изградим една защита за в бъдеще. Най-добрата защита срещу аетероидните престъпници е мирното и перспективно астероидно общество. По този начин ще постигнем мир.

— Не се самозалъгвай — рече войнствено Бигман. — Мирът ще трае само докато Сириус се реши да опита отново.

Лъки постави ръка на малкото му намръщено лице и закачливо го побутна.

— Бигман, мисля, че съжаляваш, загдето си спестихме една хубава война. Какво става с теб? Не можеш ли да се радваш на малка почивка?

— Знаеш ли, Лъки — каза Конуей, — можеше още в началото да ни довериш повече неща.

— Искаше ми се — отвърна Лъки, — но държах сам да се разправям с Хенсън. Имам важни лични причини.

— Но кога го заподозря за пръв път, Лъки? Какво го издаде? — поиска да узнае Конуей. — Фактът, че скалата се беше бутната в Забранената зона ли?

— Това беше последното потвърждение на подозренията ми — призна Лъки, — но само час след като го срещнах, разбрах че не е просто отшелник. Оттогава насам той беше по-важен за мен от всичко друго в Галактиката.

— Би ли обяснил как стана това? — попита Конуей.

Той заби вилицата в последното парче от бифтека, лапна го и задъвка доволно.

— Хенсън позна, че съм син на Лорънс Стар — отвърна Лъки. — Той каза, че веднъж е срещнал баща ми и сигурно е било така. В края на краищата, членовете на Съвета не се ползват с публичност и е необходимо лично да го е виждал, за да се обясни фактът, че разпозна приликата с моето лице. Обаче имаше две странни гледни точки. Той виждаше най-ясно приликата, когато се гневях. Казах го. Все пак, от разказаното ми от вас, чичо Хектор и чичо Гъс, личи, че баща ми трудно се е разгневявал. Обикновено сте го наричали „Усмихнатия“. Освен това, когато Хенсън пристигна на Серес, той не позна никой от вас. Дори имената ви не му говореха нищо.

— Какво лошо има в това? — попита Хенри.

— Вие двамата сте били винаги заедно с баща ми, нали? Как Хенсън е могъл да го срещне, без да види и вас. Освен това, той е видял баща ми, когато той бил ядосан и при условия, които са запечатали лицето му така трайно в съзнанието на Хенсън, че той можа да ме познае по приликата двадесет и пет години по-късно. Тук има само едно обяснение. Баща ми е бил разделен от вас двамата единствено при своето последно пътуване за Венера, а Хенсън е участвал в убийството му. Но не е бил там като обикновен член на екипажа. Обикновените членове на екипажа не стават достатъчно богати, за да обзаведат луксозно един астероид и да прекарат на него двадесет и пет години след прочистването на астероидите от правителството, създавайки почти от нищо една нова и по-голяма организация. Той трябва да е бил капитан на атакуващия пиратски кораб. Тогава вероятно е бил тридесетгодишен; достатъчно възрастен, за да бъде капитан.

— Велики Космос! — възкликна смутено Конуей.

— И ти не го уби? — извика възмутено Бигман.

— Как бих могъл? Имах да върша по-важни дела от разчистването на лични сметки. Да, той уби баща ми и майка ми, но аз трябваше да бъда вежлив с него. Поне за известно време.

Лъки вдигна чашката кафе до устните си и направи пауза, за да погледне отново надолу към града.

— Хенсън ще остане в затвора на Меркурий до края на живота си — каза той. — Това наистина е по-добро наказание от бързата и лесна смърт. А сириусианците напуснаха Ганимед, така че ще има мир. Това е по-добра награда за мен, отколкото десетократната му смърт и по-добър дан на почит към моите родители.

(обратно)


Информация за текста

© 1953 Айзък Азимов

© 1992 Григор Попхристов, превод от английски


Isaac Asimov

Lucky Starr and the Pirates of the Asteroids, 1953


Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ПИРАТИ ОТ АСТЕРОИДИТЕ. 1992. Изд. Атлантис, София. Романи. Превод: от англ. Григор ПОПХРИСТОВ [Space Ranger; Pirates of The Asteroids; Ocean of Venus, Isaac ASIMOV]. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 20 000 бр. Страници: 520. Цена: 30.00 лв.

Съдържание:

[[1110|Космически скитник]]

[[1111|Пирати от астероидите]]

[[1112|Океаните на Венера]]


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1111]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47


1

Щастлив, късметлия — Б.пр.

(обратно)


2

Голям (кралски) размер — Б.пр.

(обратно)


3

По Фаренхайт, 27 гр. по Целзий — Б.пр.

(обратно)


Оглавление

  • 1. ОБРЕЧЕНИЯТ КОРАБ

  • 2. КОСМИЧЕСКА ПАПЛАЧ

  • 3. СЛОВЕСЕН ДУЕЛ

  • 4. ДУЕЛ НА ДЕЛО

  • 5. ОТШЕЛНИКЪТ НА СКАЛАТА

  • 6. КАКВО ЗНАЕШЕ ОТШЕЛНИКЪТ

  • 7. КЪМ СЕРЕС

  • 8. БИГМАН СЕ НАМЕСВА

  • 9. АСТЕРОИДЪТ, КОЙТО НЕ БЕШЕ…

  • 10. АСТЕРОИДЪТ, КОЙТО БЕШЕ…

  • 11. ОТ НЕПОСРЕДСТВЕНА БЛИЗОСТ

  • 12. КОРАБ СРЕЩУ КОРАБ

  • 13. ВНЕЗАПНО НАПАДЕНИЕ

  • 14. ДО ГАНИМЕД ПРЕЗ СЛЪНЦЕТО

  • 15. ЧАСТ ОТ ОТГОВОРА

  • 16. ЦЕЛИЯТ ОТГОВОР

    Комментарии к книге «Пирати от астероидите», Попхристов

    Всего 0 комментариев

    Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

    РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

    Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства