«Авторско изпитание ((С извинения към У. С. Гилбърт))»

Фабули се трупат презглава, гмеж е в твоя мозък;

Фабули, н.ф. фабули, създадени със радост и стремление;

фабули се пръкват и не те напускат упорито, Айзък;

Докато не те докарат до безнадеждно умопомрачение.

Когато си със своето момиче, а в главата ти ечи вихрушка и ти не чуваш нито дума от нейните слова;

Или си в симфонична зала, другаде отнесен в мислите си безвъзвратно и не различаваш и една октава;

Или препускаш със кола и още си далеч от края, когато разбираш, че префучал си на червен светофар,

На всичкото отгоре, боже, си помел и нечий форд, а твоята кола, как може, е със счупен преден фар;

Или загрява яко босът твоя гръб (нали си казал солената шега пак пръв), а ти го гледаш и премигваш глуповато;

После казваш нещо простовато, а той те смята за противен тип и сто на сто от алкохол пропит.

Когато случки като тези с внезапен удар те нокаутират, не обвинявай свръхестествените сили,

Щом пишеш н.ф. разкази, ти ще си изхвърлен от своя коловоз със сигурност, като звездите от своя път.

Защото твоят мозък, със фабули зает, ще остава глух, ням и сляп за скуката във този свят, която без жал ще те преследва до дупка — като хрътка.

Докато чудесата в космоса те държат в прегръдката си силна и те обгръща сияние от звездните лъчи.

Ти започваш с един кораб, който е хванат от екип в хиперпространството на път за Кастор,

Открил е той за сметка на това, че се е зареял в Галактика досущ като нашата, но доста по-голяма.

Озадачен си какво ли може да последва и тогава започваш да създаваш цяла серия от същества,

Които са злодеи, престъпници, лъжци — със подобаващи желания и естествено — ужасяващи черти.