«Приключенията на Том Сойер»

Том се възползва от случая и каза:

— Виж какво, Хък, богатството няма да ми попречи да стана разбойник.

— Тъй ли?! Божке, ама вярно ли, Том?

— Точно толкова вярно, колкото и че седя тук. Но, Хък, няма как да те вземем в бандата, ако не станеш порядъчен.

Радостта на Хък помръкна.

— Защо пък да не може, Том? Нали ме приехте за пират!

— Да, ама то е друго. Разбойниците са къде-къде по-издигнати от пиратите! В повечето страни те са от най-висшата аристокрация — херцози, графове и тем подобни.

— Том, нали винаги си ми бил приятел? Ти няма да ме зарежеш така, нали, Том? Кажи ми, че няма да ме зарежеш!

— Хък, никак не би ми се искало… ама какво ще кажат хората? Ето какво: „Пфу! Бандата на Том Сойер! Какви пропаднали типове има в нея!“. И ще го казват за теб, Хък. На теб това няма да ти хареса — нито пък на мен.

Хък се умълча, обзет от вътрешна борба. Най-сетне рече:

— Е, добре, ще се върна при вдовицата за още един месец, пък да видим дали ще издържа, но само ако ме приемеш в бандата си, Том!

— Добре, Хък, разбрахме се! Хайде да те водя, стари друже! Пък ще помоля вдовицата да не те стяга чак толкова.

— Ще я помолиш ли, Том? Ама наистина? Много хубаво! Ако малко ме поотпусне за най-мъчните работи, аз ще си пуша тайничко и ще си псувам тайничко и все някак ще издържа, защото инак ще се пръсна. Кога ще събереш бандата да станем разбойници?

— Ами веднага! Може още довечера да свикаме момчетата и да направим посвещението.

— Как го рече?

— Посвещение.

— Това пък какво е?

— Това значи да се закълнем, че ще се подкрепяме един друг и никога няма да издаваме тайните на бандата, дори и ако ни накълцат на парченца, и ще убием всеки, който оскърби някой от бандата, и не само него, ами и цялата му рода.

— Страшна работа… ей, страшна работа, Том!

— Страшна и още как! И тая клетва се полага в полунощ, на най-затънтеното и страшно място, което може да се намери… В къща с призраци е най-добре, ама вече всичките ги събориха.

— Карай да върви, но е хубаво, дето ще стане в полунощ.

— Да, така е. И трябва да се закълнем върху ковчег и да се подпишем с кръв.

— Ето това вече е нещо! Това е един милион пъти по-разкошно, отколкото да си пират! Тъй да бъде, Том, ще си живея у вдовицата, докато пукна, а пък ако стана прочут разбойник и всички заприказват за мен, току-виж се възгордяла, че ме е извадила от калта!

(обратно)

Заключение

Тъй завършва този летопис. И тъй като това е историята на едно момче, тя трябва да свърши дотук. Продължи ли по-нататък, тя ще стане история на един мъж. Когато пишеш роман за големи хора, знаеш точно къде да спреш — до сватбата. Но когато пишеш за юноши, трябва да спреш, докъдето е най-добре.

Повечето от героите в тази книга са все още живи — преуспели и щастливи. Може би някой ден ще си струва да се върнем към историята на по-младите от тях и да видим какви мъже и жени са станали. Затова най-мъдро би било да не разкриваме нищо от сегашния им живот.

(обратно)

Информация за текста

© Тодор Вълчев, превод от английски

Mark Twain

The Adventures of Tom Sawyer, 1876

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране: Дарко

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3594]

Последна редакция: 2007-10-05 08:00:00

1

Музикален инструмент, който се държи в уста, а звукът се получава, като една пластинка се удря с пръст.

(обратно)

2

Тогава малките момичета са носели долни гащи, които са се подавали под роклите.

(обратно)

3

Ако господин Харбисън имаше роб на име Бул, Том би го нарекъл „Харбисъновия Бул“, но ако така се казват синът му или кучето му, на тях им казват „Бул Харбисън“ — бел. авт.

(обратно)

4

Даниъл Уебстър (1782–1852) — американски политически деец, прочут оратор — бел. авт.

(обратно)

5

Така са наричали вождовете на някои индиански племена.

(обратно)

6

Става дума за прословутата история как на шест години Джордж Вашингтон отсякъл една череша с брадвичката си и после най-доблестно си признал.

(обратно)

Оглавление