В памет на Артюр Рембо
Пред тебе, Исландска мадоно,
в праха нека ничком лежа! —
Тъй светъл е тук небосклона,
тъй светло е в мойта душа! —
Недей ми отрива сълзите,
за пръв път, душа на душите,
небето аз в тебе видях!
Когато пияният кораб
потъна край остра скала,
ти чайката бе от простора,
що взе ме на своите крила!
На твойто исландско крайбрежие
спасен бе най-жалкия раб,
все пленник на дяволски мрежи,
уви! все нищожен и сляп! —
Разбит от съдба неизвестна,
заклет, неразкаян пират,
предвкусвах в плътта ти небесна
блаженство на сън непознат! —
Но твоята песен люлейна
сърцето ми кротко превзе,
сълза във окото ми грейна
и пламна пред твоите нозе!
На жажда медът се лепеше
по устни — порочен вертеп, —
но Аве Мария мълвеше,
родена, душата към теб!
Прошепна ти, толкоз велика,
че аз се в прашинка смалих:
„Чист извор в окото ти блика!
Не ти — аз самата сгреших!“
Комментарии к книге «Исландска мадона», Теодор Траянов
Всего 0 комментариев