В памет на Шандор Петьофи
Под конския тропот на чужди пълчища
карпатският вятър избърза при нас,
в сърцата ни лумват на ярост огнища,
смъртта заговорва през нашия глас!
Зората огрява ездачи свирепи,
повлекли мъглите на Волга и Дон,
ний чакаме твърдо пред бащини степи,
със кръв да забраним земя и закон.
О, сенки грядущи на нови светии,
закриляйте пътя на мирния труд,
срещнете с доспеха на всички стихии
страхотните орди на севера лют!
Съпътници вечни из пътя далечен,
карпатският вятър какво ви мълви?
На гибел, на гибел врагът е обречен,
певецът ни верен пред нас ще върви!
Отхвръкне ли в битва десница сломена
и грохне ли възнак разпенен жребец,
о, нека съдбата сама ме надене
на меча ми, даден от божи светец!
Тогава духът ми да влезне в телата
на всички маджари, погинали в бой,
да плъпнат столетия, врага да разклатят,
да блъвнат желязо и огнен порой!
Сред дим и фанфари да грейнат дедите,
с тимпанния удар на бясната кръв,
и с плам над трупа ми да звъннат копита,
а гръм да ликува над вражеска стръв!
Комментарии к книге «Карпатският вятър», Теодор Траянов
Всего 0 комментариев