В памет на Димчо Дебелянов
Проклинай миража на водни пустини,
на черните песни неверния вожд,
бълнуван за свойта разблудна царкиня,
далечната роза на брачната нощ!
Бълнувай за тая, която напусна
лазура и слезе в света непознат,
и в нощ на безумство сърцето си спусна
в гърдите на своя поет прокълнат!
Проклинай нектара на всяка измама,
чиято отрова бе радостно пил,
когато предсети, че никога няма
да видиш небето, що сам бе сградил.
Ти с песен разкъса най-скъпите струни
и в шемет прегърна живота могъщ,
а глухо ръмеше низ майския унес
надгробната жалба на есенен дъжд.
Проклинай дървото на бранни надежди,
що скритом в съня ти завързваше плод,
когато към пътя на нови премеждия
божествена младост отправяше ход!
След всяка пробуда по-страшно тежеше
безликата грижа над пътя ти сив,
а ехо неземно в сърцето мълвеше:
не може избранник да бъде щастлив!
Проклинай ти всичко, в което си вярвал,
че клетва тежеше над светло чело,
че с камъни теб е животът замярвал,
че вредом си срещал — не обич, а зло!
Комментарии к книге «Прокълнатият», Теодор Траянов
Всего 0 комментариев