В памет на Шарл Бодлер
И тая нощ, разкаян демон,
аз почнах странен монолог,
осмислювах закона земен,
отричах своя сън жесток,
но мъдро сатаната лъстен
запали свой полилей —
Сатурн, с магическия пръстен,
и синкавия Водолей.
И с монотонен мрачен шепот
настъпи оня тежък сплин,
де всички думи сякаш клепат:
живей ненужен и самин!
Ти слушаш, че те е проклела
на сфинкса нямата уста,
че черна нишка е запрела
за теб самата красота:
Да бъдеш туй, що смъртно мразиш,
да любиш лик — що сам не си,
живота, дар велик, да пазиш,
но с дар смъртта да те спаси;
в сърцето с херувимска лира
да величаеш всеки грях
разгатнал тайни на всемира,
пред себе си да тръпнеш в страх;
да любиш Приснодева скритом,
обвързан с някой зъл вампир,
в света на страст, хашиш и ритъм —
да търсиш за душата мир;
създал за всеки рай божествен,
изгонен в пъкъла да спиш,
възхвалил Бога в химн тържествен,
Комментарии к книге «Полилеят на сатаната», Теодор Траянов
Всего 0 комментариев