В памет на Перси Биш Шели
За път се пригответе, о сънища безбройни,
завършва празненството на краля ви могъщ,
върнете се отново в сърцата неспокойни,
там битвата е вечна, врагът — един и същ!
Чие сърце не шъпне въпроси несъзнати,
що някъде са случай, а другаде — съдба,
и кой с вериги тежки не броди по земята
с тревогата дълбока пред сетната борба?
Чие сърце човешко не тръпне пред хорото,
където всяка стъпка е кървава бразда,
и кой не е въздъхвал, веднъж поне в живота,
пред бляна на съдбата, наречен свобода,
чий поглед не е гаснел, когато се е спирал
пред взора ненадеен на земната печал,
кой в своя лик огледан друг образ не е дирил.
що нивга не е виждал, а всякога мечтал?
Чий дух насън не търси оназ звезда, където
е бродил като дивеч низ девствени гори,
и кой не е поглеждал поне веднъж небето,
не само в нощ на мъки, а в светъл час дори?
Тъй беден е животът от красота и радост,
тъй малка е земята за толкоз много скръб,
молитвата е страшна, когато всички страдат,
утехата — миражна, смъртта — спасител скъп!
Станете бранен кораб, о сънища магични,
с човека се втурнете в най-бурното море,
Комментарии к книге «Cor Cordium», Теодор Траянов
Всего 0 комментариев