Спрял е на гара локомотивът,
тежък, огромен, в пот се облива —
мазни горива.
Спрял е и пъха,
диша и духа,
огнена жар му дъхти от търбуха:
Бух — че задушно!
Ух — че задушно!
Пуф — че задушно!
Уф — че задушно!
Дълга опашка отзад застана:
тежки вагони — чиста стомана.
Страшно е пълно. Всички са прави!
Вагон с теленца, втори със крави,
в третия само три дебелани
зяпат и лапат цели салами,
вагон четвърти — пълен с лимони,
пети — догоре само с бонбони,
шестият вози осем рояла,
в седмия мечка — цялата бяла!,
в осмия — маса, скрин и три шкафа,
в девети — тигър, слон и жирафа,
в десети — чисти бистри фонтани,
във единайсти — зрели банани.
Тези вагони над сто изглеждат,
тук няма място да се изреждат,
впрочем да дойдат двеста атлета,
всеки изял по триста кюфтета,
и нека тая сила го тика —
влакът от гъдел ще си хихика!
Изведнъж:
Пара — фъш-ш-ш!
Врати — тряс!
Комментарии к книге «Локомотив», Попова
Всего 0 комментариев