«Алфануи открива света»

Рафаел Ферлочио

Алфануи открива света

„ЕНАРЕС, ПО ТВОИТЕ БРЕГОВЕ СЯХ ПЛЕВЕЛИ“

ЗА ТЕБЕ ПОСЯХ НАЛУДНИЧАВИТЕ СИ

МИСЛИ, КОИТО В КАСТИЛИЯ НАМЕРИХА

ТОЛКОВА ДОБРА ПОЧВА.

ТАЗИ КАСТИЛСКА ИСТОРИЯ, ИЗПЪЛНЕНА С

ИСТИНСКИ ЛЪЖИ, Е НАПИСАНА ЗА ТЕБЕ.

ОКОТО Е СВЕТИЛО НА ТЯЛОТО.

И ТЪЙ, АКО ОКОТО ТИ Е ЧИСТО,

ЦЯЛОТО ТИ ТЯЛО ЩЕ БЪДЕ ОСВЕТЕНО.

ПЪРВА ЧАСТ

Първа глава

ЗА ПЕТЕЛА ВЕТРОПОКАЗАТЕЛ, КОЙТО ОТИДЕ НА ЛОВ ЗА ГУЩЕРИ, И ЗА ТОВА, КОЕТО НАПРАВИ С ТЯХ ЕДНО МОМЧЕ

Една нощ тенекиеният петел ветропоказател, който има само едно око, което, макар и да се вижда и от двете страни, все мак ся остава сами едно око, слезе от покрива на къщата, където стоеше по пял ден неподвижен с гръб към вятъра и се отправи към скалите на лов за гущери. Луната светеше и петелът убиваше гущерите с удари на железния си клюн. След това той окачи гущерите в шахматен ред по бялата стена, без прозорци, обърната на изток, като ги прикова с гвоздеи. Най-голите постави най-тре, по-малките — по средата, а най-дребните— най-долу. Докато гущерите бяха все още свежи, те се срамуваха, макар и мъртви, защото все още не бе пресъхнала жлезичката, която отделя червенината, а тя при гущерите се нарича „жълтина“, тъй като техният срам е жълт и студен.