«Бунтовният остров»

Докато го следях, огнен блясък светна от носа му и почти веднага се вдигна цял фонтан вода от морето близо до „Светла зора“. Не чаках повече, изскочих от лодката и хукнах по дирите на капитана, които се виждаха ясно на пясъка, но когато стигнах до палмите, дирята изчезна, а гърмът на втори изстрел ме накара да продължа, макар да не знаех накъде. Щастието ми помогна и след пет минути се натъкнах право на капитана, който с пламнало лице тичаше към брега.

— Стрелят по нас, сър! — викнах в бързината.

— Чувам! — отвърна той рязко. — Какъв е този кораб и какво направи „Светла зора“?

— Пиратски кораб, сър, с черно знаме! А „Светла зора“ излиза от залива.

— Може би това е добър план. Но ако аз бях на борда, щях да спра и да се бия. Дик Хътълстоун никога не е бягал от бой, но помощникът ми е мирен човек. Жалко, че не е поддържал по-добро наблюдение и сега трябва да бяга.

Той нададе гневен вик, когато разбра, че неговият кораб бяга подплашено, като го оставя на острова. Белите му ръце запипаха дръжките на посребрените пищови, забучени в пояса му. После, като се обърна внезапно към мен със своя хладен, пронизващ поглед, попита:

— А как стана, та не видя, че идва пиратът? Оставих те да пазиш лодката!

Сведох глава от срам, макар че не бе моя работа да пазя кораба, и едва не му казах това. Тъкмо тогава един от моряците дотърча и капитанът се обърна към него.

— Е, Троуър?

— Няма никаква възможност да се качим на борда, сър! „Светла зора“ замина, но пиратът бързо го настига. За мистър Тъмбълтън остава само едно — да се обърне и влезе в бой с него.

— Тогава ще се качим в лодката и ще се опитаме да ги настигнем. Познаваш ли пирата?

— Не мога да кажа с увереност, сър, но мисля, че това е „Пламтящ кръст“. Той има много тайни убежища из тия места, както знаете.

— Добре, Троуър, върни се и доведи другите! Ти, момче, ела с мене!