Елисавета Багряна
Бъдник
1
РАЗТВОРИ СЕ пак, сърце замряло,
като цвят, разцъфнал в късна есен…
Мъката, що в тебе се е сбрала,
може би ще стане малка песен.
Малка, светла коледарска песен,
дето хлопа с блага вест на прага
и затопля погледа унесен,
и на устните усмивка слага.
Може би поне една-едничка
ще смири тя несмирима рана.
И тогава ще забравиш всичко,
и самичко ти ще бъдеш сгряно.
2
ДУШАТА НЕ СЕ УМОРЯВА да вярва и чака.
Макар приневолен и приживе сам се оплакал,
макар от безумства, и чужди и свои, сломен —
ти чудо не смееш да молиш от бъдния ден,
— народе мой, с малките, пръснати къщици бели,
затрупани в сняг и от старост се доземи свели,
народе мой, с тежките стъпки и груби ръце,
с навъсено чело и тъмно от грижи лице,
през тази нощ, челяд събрал на вечеря оскъдна,
запалили в огнището пак обичайния бъдник,
кадиш ти из къщи — трапезата, одъра бял
и хляба в нощвите, що сам си и жънал, и сял…
Комментарии к книге «Бъдник», Елисавета Багряна
Всего 0 комментариев