Константин Балмонт
Из Летопис на Света
1
Там, над нея, там самотна
странна светлина мъжди,
сякаш мъка по живота,
онзи — пълния с беди.
Там, под светлина прощална
и край приказния път,
недоволни и печални
бледи сенки се тълпят —
сенки на онези, дето
със молитви и със мъст
се стремяха към небето,
а лежат в студена пръст,
разбунтувани навеки
от сковаващия хлад,
и изчезнали полека
в другия, отвъден свят.
2
Лес, потънал в сън.
Сякаш в гроб вторачен,
някъде навън
стене бухал мрачен.
Алена луна.
Смърчове стаени.
Гробна тишина.
Само бухал стене.
Спи лесът превит.
А сънят му — чуден.
Някой е убит
тук, в леса безлюден.
3
Комментарии к книге «Из Летопис на Света», Константин Дмитриевич Бальмонт
Всего 0 комментариев