Франсоа Вийон
Баладична възхвала на Върховния съд1
Очи, уши, уста и нос, и кожа,
на всички вас, петте ми сетива,
такава мисия ще ви възложа —
да изречете следните слова:
„Върховен съд, щастливи сме с това,
че ни помилвахте, но на езика
не е по силите му да извика
самичък всички думи за прослава;
за нас е чест и радост най-велика
да хвалим този, който ни прощава!“
Кърви, сърце, или ще грабна ножа,
недей да си от камък — виж каква
скала в пустинята със помощ божа
под жезъла Мойсеев оживя;
къпи се в сълзи — хлипайки едва,
моли за прошка ти и нека блика
от теб любов към тази най-велика
с Върховния си съд и днес държава,
достойна за едната политика:
да хвалим този, който ни прощава!
Не искам, зъби, вас да ви тревожа
(разклатени сте не един и два!),
но вън от оркестрантската ви ложа
ще бъде музика, и то каква!
Пригласяйте им, дробове, черва —
и както тъне в тинята мръсника,
Комментарии к книге «Баладична възхвала на Върховния съд», Франсуа Вийон
Всего 0 комментариев