Франсоа Вийон
Баладично послание до приятелите1
Смилете се, смилете се над мен,
приятели — бъдете тъй добри!
Във гроб без цвете и чемшир зелен
изгнаник съм — Съдбата ме затри,
че Бог за мен не дава пет пари.
Девойки със чираци в любовта,
танцьори и смешници — трън в пета! —
и вие, с глас камбанен дали тон
за пир и песен (златни ви уста!),
дотук ли беше клетият Вийон?
Певци, в душата бръкнали с ръжен,
та весел огън да се разгори,
пройдохи, проиграли своя ден
за някой грош (и за фалшив дори!),
далеч е той от вашите игри.
Чевръсти стихоплетци, пред смъртта
като гаргара всяка суета
е тъй ненужна — в сетния подслон
е тежък мрак и пълна слепота.
Дотук ли беше клетият Вийон?
Елате и го вижте унижен,
мъже, които никой крал дори
(свидетел ви е Бог и нощ, и ден!)
с десятък не успя да покори,
как пости той не ден, не два, не три
(озъбен преди туй от сладостта)
на хлебец сух и блудкава вода —
червата куркат в празния салон,
че теглена е черната черта…
Дотук ли беше клетият Вийон?
Със Ваша милост имах участта
към вас да се обръщам — милостта
я чакам, както си е по закон,
че знам: разчита даже на сганта
тоз, който моли с пяна на уста.
Дотук ли беше клетият Вийон?
Информация за текста
© Васил Сотиров, превод от френски
François Villion
Epistre en forme de ballade i ses amis,
Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009
Редакция: NomaD, 2010
Издание:
Франсоа Вийон. Стихотворения
Френска. Първо издание
Илюстрации: Алекси Начев
Оформление: Стефан Груев
Редактор: Иван Теофилов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Стефка Добрева
ISBN 954-04-0024-4
ДФ „Народна култура“, София
François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16803]
Последна редакция: 2010-07-14 18:30:00
1
Вероятно творбата е писана през лятото на 1461 г. в Мьонския затвор.
(обратно)
Комментарии к книге «Баладично послание до приятелите», Франсуа Вийон
Всего 0 комментариев