«Дамата и осата»

Какво ли Красотата не търпи

от наглите глупаци на тълпи!

Очите й пилеят своя чар.

Безсрамието в тях изсипва жар.

И ако глупостите я разсмиват,

презрението и насмешката — убиват.

С една муха е лесно да се справиш,

но от рояка как да се избавиш!

Изгониш едного, а се домъкнал друг,

единият оттам, а другият — оттук.

Едно конте ще препоръча второ

и третото ще дойде скоро-скоро.

Тоз, който се е запознал с глупака

и с брат му запознанство ще дочака.

Жестоко си изпаща Красотата,

като че ли навек е прокълната.

Но има си вина и тя самата.

След като Дорис, дамата красива,

от свойта прелест дълго се опива,

унесе се във сладка дрямка

и стана за Нахалството примамка.

Замаяна оса се приближи

и взе край Дорис да кръжи.

Ту литне, ту се върне пак

възбудена, влудена чак.

Дори от пъстрото ветрило

не бяга туй проклето пъстрокрило.

Насочва се да пие дръзката оса

от устните па Дорис най-сладката роса.

А тя се мръщи: „О, господи, горко ми

от тез нахални насекоми!

От всичките беди, що пращат небесата,