«Оливия Джаулс и развинтеното въображение»

Хелън Филдинг

Оливия Джаулс и развинтеното въображение

На Кевин

1.

Лондон

— Оливия, проблемът ти е, че имаш развинтено въображение.

— Нищо подобно — възнегодува Оливия Джаулс. Бари Уилкинсън, международен редактор на „Сънди Таймс“, се облегна на стола, опита да си глътне шкембето, втренчи се над очилата с форма на полумесец в ядосаната дребна фигура срещу себе си и си помисли: „И си прекалено съобразителна“

— Ами историята ти за облака от гигантски зъбати летящи скакалци, който се спуснал над Етиопия и закрил слънцето? — попита той.

— Беше в Судан.

Бари въздъхна тежко.

— Изпратихме те чак там, а ти се върна всичко на всичко с два скакалеца в пластмасово пликче.

— Но там имаше облак от скакалци. Просто беше отлетял за Чад. Прибират се там за размножителния период. Както и да е, нали ти донесох статия за гладуващите животни в зоологическата градина?

— Оливия, ставаше дума за един-единствен африкански глиган, а и той ми се стори доста освинен.

— Да, ама ако не ме беше принудил да се върна, щях да ти осигуря интервю с жена-фундаменталистка и ампутиран обратен.

— А раждането на новото бебе на Пош и Бекъм, което трябваше да отразиш за Би Скай Би?

— Не беше световна новина.

— И слава Богу.

— Не си съчиних нищо по този повод.

— Но и не каза нищо през първите десет секунди. Озърташе се като малоумна, чешеше се по главата в ефир и изведнъж изрева: „Бебето още не е родено, но всичко е крайно вълнуващо. А сега да се върнем в студиото.“

— Грешката не беше моя. Режисьорът ми отряза репликите, защото някакъв мъж се опитваше да влезе в кадър с надписа: „Аз съм кралско дете на любовта“, изписан върху голото му шкембе.

Бари уморено се разрови в изрезките от вестници върху бюрото си.

— Слушай, душко…