«Ключът на смелостта»

На майка ми, която имаше смелостта да отгледа пет деца

Смелостта е опора на добродетелите, върху която те се крепят.

Робърт Луис Стивънсън

Първа глава

Зоуи Маккорт бе на шестнадесет години, когато срещна момчето, което щеше да промени живота й. Бе отраснала в планините на Западна Вирджиния и бе най-голямото от четири деца. Преди да навърши дванадесет години, баща и бе избягал с чужда съпруга.

Дори тогава Зоуи не бе изживяла това като голяма загуба. Баща й бе избухлив, вечно сърдит мъж, който предпочиташе да пийва бира с приятели или да спи със съседката, отколкото да се грижи за семейството си.

Все пак бе трудно без заплатата, която бе носил почти всяка седмица.

Майка й бе слаба, сприхава жена, която пушеше твърде много и компенсираше отсъствието на съпруга си, като му намираше заместници, мъже, замесени от същото тесто като Боби Лий Маккорт. Удоволствието, което й доставяха, бе кратко, а след раздялата дълго бе тъжна и мрачна, но не издържаше без любовник повече от месец.

Кристъл Маккорт бе отгледала челядта си в каравана на паркинга „Хилсайд“. След бягството на съпруга си тя се бе напила до забрава и оставяйки Зоуи да се грижи за по-малките деца, бе потеглила с очуканото си камаро да търси, по нейни думи, „невярното копеле и шибаната му кучка“.

Беше се забавила три дни. Не бе открила Боби, но се бе върнала трезва. Освен част от самоуважението си, бе загубила и работата си в салона за красота „Деби“.

Той се помещаваше в невзрачна барака, но без редовните приходи от него бе тежко.

Изпитанието значително бе закалило Кристъл. Един ден бе седнала с децата си и им бе казала, че въпреки трудностите ще намерят начин да се справят.

Бе закачила разрешителното си за фризьор и козметик на вратата на кухнята и я бе превърнала в свой собствен салон за красота.

Подбиваше цените на Деби и имаше талант за прически.

Така се бяха преборили с мизерията. В караваната миришеше на перхидрол, къдрин и дим, но успяваха да свържат двата края.

Зоуи миеше коси, премиташе пода и надзираваше братята и сестрите си. Когато бе показала, че проявява интерес към професията, бе получила достъп до гребените и шнолите.

Тогава бе започнала да мечтае за нещо повече, за света извън паркинга за каравани.

Справяше се добре в училище, особено по математика. Благодарение на способността си да борави с цифри, бе поела счетоводството на майка си, изчисляването на данъци и сметки.

Преди четиринадесетия си рожден ден вече бе станала зрял човек, но бе запазила копнежа на детето в себе си за нещо повече.

Нищо чудно, че бе привлечена от Джеймс Маршъл.

Бе толкова различен от момчетата, които познаваше. Не само защото бе с три години по-голям от нея, а и защото бе пътувал и видял интересни неща. Освен това бе дяволски красив. Като чаровния принц от приказките.

Прадядо му бе работил в мините, но по Джеймс нямаше следи от въглищен прах. Поколенията преди него ги бяха заличили напълно и бяха придали на името си изтънченост и блясък.

Родителите му имаха достатъчно пари, за да си позволят скъпи вещи, добро образование за децата си и екскурзии до Европа. Тяхната къща бе най-голямата в града, бяла и пищна като булчинска рокля, а Джеймс и сестра му учеха в частни училища.

Семейство Маршъл често организираха разточителна приеми с жива музика и скъпа храна. Госпожа Маршъл винаги викаше Кристъл в дома си, за да й направи прическа, и Зоуи отиваше с майка си, за да оформи маникюра й.

Мечтаеше за тази къща, толкова красива и пълна с цветя и сувенири. Струваше й се чудесно, че има хора, които живеят така, а не натъпкани в каравана, изпълнена с мирис на химикали и застоял дим.

Обеща си, че един ден и тя ще живее в къща. Не голяма и разкошна като тази на Маршъл, но истинска къща с малък двор.

И ще посети местата, за които разказваше госпожа Маршъл — Ню Йорк, Париж, Рим.

Пазеше рестото от билетите си за пътуване и спестяваше парите, които припечелваше понякога. И без това не бяха достатъчни, за да помогнат на майка й да изхранва семейството.

Постъпваше разумно с парите. На шестнадесет години вече имаше четиристотин и четиринадесет долара в тайна спестовна сметка.

През април, когато ги навърши, отиде да изкара още малко като сервитьорка на един от приемите на семейство Маршъл. Бе представителна и имаше желание за работа.

Тогава косите й бяха дълги и се спускаха до талията и като черен водопад. Винаги бе имала стройно тяло, което бе добило женствени форми и караше момчетата да подсвиркват след нея. Но тя нямаше време за момчета. Поне не много.

Златистокафявите й очи с дълги мигли имаха неизменно любопитен и учуден израз, а чувствените й устни бавно се разтягаха в усмивка. Чертите й издаваха сила и бяха в екзотичен контраст с вродената й свенливост.

Правеше каквото й наредят и се справяше добре, а мнението си запазваше за себе си, доколкото бе възможно.

Може би Джеймс бе привлечен именно от тази затвореност, а може би от загадъчните й очи или от мълчаливата й зрялост. В онази пролетна вечер започна да флиртува с нея и да се старае да я впечатли. Пожела да се видят отново.

Срещаха се тайно, което правеше връзката им още по-вълнуваща. Зоуи бе поласкана от вниманието на момче като Джеймс. Той я изслушваше. Постепенно престана да бъде срамежлива и сподели с него мечтите и надеждите си.

Бе толкова мил с нея. Винаги, когато успееха да се измъкнат, отиваха на дълги разходки с колата му или просто сядаха да погледат звездите и да си поговорят.

Разбира се, скоро помежду им започна да се случва и нещо друго. Джеймс твърдеше, че я обича и не може без нея.

В една приятна юнска нощ върху червено одеяло, постлано в гората, тя му отдаде девствеността си, подтикната от нетърпението и оптимизма, присъщи на младите.

Все още бе мил и внимателен и й обеща, че ще останат заедно завинаги. Струваше й се искрен. Повярва му.

Но цената на младежката наивност се оказа тежка. Зоуи я бе платила, а предполагаше, че и той. Може би за него бе още по-лошо.

Защото тя бе загубила невинността си, а Джеймс много по-ценно съкровище.

Сега стоеше загледана в това съкровище. Нейния син.

Джеймс бе променил живота й, а Саймън му бе придал смисъл. Бе започнала от нулата на ново място. Момченцето я бе накарало да разбере какво е да бъде жена. Благодарение на него бе станала личност.

Със собствени усилия бе успяла да закупи малката къща с двор, в която живееха. Не бе пътувала до местата, които бе мечтала да посети, но всеки ден откриваше чудесата на света в очите на сина си.

Близо десет години след като за първи път го бе поела в ръцете си и му бе обещала, че никога не ще го разочарова, отново мислеше за него. Би сторила всичко възможно, за да осигури на Саймън нещо повече.

Зоуи Маккорт, срамежливото момиче от възвишенията на Западна Вирджиния, щеше да започне свой собствен бизнес в красивото градче Плезънт Вали, Пенсилвания, с две жени, които за два кратки месеца бяха станали за нея по-близки от сестри.

„Малки удоволствия“. Името й харесваше. Това желаеше да предлага на клиентите си. И тя, и приятелките й трябваше здравата да се потрудят. Но дори работата щеше да бъде удоволствие, защото всяка от тях щеше да се занимава с това, за което е мечтала.

Галерията на Малъри Прайс щеше да заема единия край на първия етаж на красивата им обновена сграда. В другата част щеше да бъде книжарницата на Дейна Стийл. А нейният салон щеше да се помещава на целия горен етаж.

„Само още няколко седмици“, помисли си тя. Няколко седмици до края на ремонта и зареждането със стока и оборудване. Най-сетне щяха да отворят врати.

През тялото й преминаваше тръпка при тази мисъл, но не само от страх. Понякога бе изцяло от вълнение.