«Ключът на познанието»

На Рут и Мериън, чието приятелство е най-ценният дар.

За да бъде казана истината,

са нужни двама —

единият да я изрече,

а другият да я чуе.

Тороу

Първа глава

Дейна Стийл се смяташе за жена с отворено съзнание, готова на промени и дарена с търпение, толерантност и чувство за хумор.

Мнозина не биха се съгласили с тази самохарактеристика.

Но какво знаеха те? За един месец, не по нейна вина, в живота й бе настъпил обрат и тя бе навлязла в странна територия, толкова непозната за нея, че дори на самата себе си й бе трудно да опише пътя и причината, поради която бе поела по него.

Може би просто се носеше по течението?

Нима бе сторила нещо, когато Джоан, злобната директорка на библиотеката, бе повишила в длъжност своята племенница вместо друга, по-квалифицирана, по-надеждна, по-напориста и определено по-привлекателна кандидатка? Беше се примирила.

А когато това абсолютно незаслужено повишение бе довело до свиване на бюджета и намаляване на работното време на по-квалифицирани служители и орязване на заплатите им, нима бе направила омразната Джоан и онази нахалница Санди на пихтия?

Не. Според Дейна това говореше за забележителната й сдържаност.

Когато ненаситният й алчен хазяин бе повишил наема, по странно съвпадение едновременно с намалението на заплатата й, нима бе стиснала тънкия му врат, докато плувне в пот и очите му изскочат? Отново бе проявила самообладание, граничещо с героизъм.

Може би тези добродетели бяха ценни сами по себе си, но Дейна имаше и по-осезаема полза от тях.

Който бе измислил поговорката, че когато се затвори една врата, винаги се отваря друга, явно не бе добре запознат с келтската митология. Нейната не се бе отворила, а направо бе изкъртена от пантите.

Въпреки събитията, в които бе участвала през последните четири седмици, сега й бе трудно да повярва, че се вози на задната седалка в колата на брат си и отново пътуват по стръмния, криволичещ път към голямото каменно здание „Уориърс Пийк“¹.

И в това, което я очакваше там.

Нямаше буря както в деня, когато за първи път се бе изкачила до върха на възвишението, за да се отзове на поканата на Роуина и Пит за „коктейл и беседа“. Такава покана бяха получили само още две жени. Освен това сега не бе сама и този път знаеше точно какво предстои.

Вяло отвори тетрадката, която бе взела със себе си, и препрочете краткия преразказ на историята, която бе чула при първото си посещение в „Уориърс Пийк“.

При една от разходките си из света на смъртните (може би по време на пролетната си ваканция) млад келтски бог и престолонаследник се влюбва в смъртна девойка. Родителите му, които го обожават, нарушават правилата и му позволяват да доведе любимата си в царството на боговете, отвъд така наречената Завеса на сънищата или Завеса на силата.

Някои поданици одобряват решението, но други негодуват.

Следват войни и политически интриги.

Младият бог става крал и прави смъртната си съпруга кралица. Имат три дъщери.

Всяко от момичетата полубогини има дарба. Първата твори изкуство, красота. Втората притежава познание за истината, а третата — храброст.

Сестрите са близки, имат щастливо детство и се превръщат в девойки, водещи безгрижен живот, закриляни от своята бдителна учителка и от воин, на когото кралят-бог е поверил задачата да ги пази.

Учителката и воинът се влюбват и това ги заслепява дотолкова, че престават да наблюдават зорко момичетата.

Междувременно се готви заговор. Лошите, които не одобряват присъствието на полубожества в своя свят, особено в семейството на властелина, се обръщат към тъмните сили. Най-злият магьосник (вероятно роднина на шефката Джоан) става техен предводител. Изрича проклятие по адрес на дъщерите, докато учителката и воинът са се разсеяли за миг. Душите на трите девойки са откраднати и заключени в стъклено ковчеже, което не може да бъде отворено освен с три ключа, завъртени от човешки ръце. Въпреки че боговете знаят къде да открият тези ключове, никой от тях не може да развали магията и да освободи душите.

Учителката и воинът са изпратени в изгнание отвъд Завесата на сънищата, в света на смъртните. Там във всяко поколение се раждат по три жени, способни да открият ключовете и да сложат край на проклятието. Провинилите се служители трябва да ги намерят и да им дадат избор дали да се заловят с търсенето или не.

Всяка от тях разполага с една фаза на луната, за да намери своя ключ. Ако първата се провали, играта приключва. При това не без наказание за нея — рискува да загуби една година от живота си, неизвестно коя. Ако успее, идва ред на следващата и така нататък. В началото на четириседмичния цикъл всяка получава изнервящо трудни за разгадаване напътствия — единственото, с което учителката и воинът имат право да помогнат на трите избраници.

Ако издирването завърши успешно, ковчежето с душите ще бъде отключено и дъщерите ще бъдат освободени от стъкления плен. А всяка от смъртните жени ще получи един милион долара възнаграждение.

„Хубава приказка — помисли си Дейна, — докато разбереш, че не е приказка, а реалност, и че си една от трите жени, способни да отключат ковчежето с душите“.

Тогава всичко ставаше ужасно странно.

Като се добавеше и фактът, че могъщ зъл магьосник на име Кейн искрено желае провала й и може да я накара да вижда неща, които не съществуват, а да бъде сляпа за действителността, играта наистина загрубяваше.

Но всичко това имаше и добри страни. Онази първа вечер се бе запознала с две жени, които се бяха оказали доста интересни, и скоро бе започнала да ги чувства близки, сякаш ги познава, откакто се помни. Радваше се, че започват съвместен бизнес.

Както и че брат й бе открил в едната от тях любовта на живота си.

Малъри Прайс, жена с чувство за ред и сърце на художник, не само бе надхитрила магьосника с хиляди години живот зад гърба си, а и бе натрила носа му, като бе намерила и завъртяла своя ключ в ковчежето.

Всичко това за по-малко от четири седмици.

Дейна и Зоуи трудно щяха да постигнат същия успех.

Но двете поне нямаха романтични връзки, които да отклоняват вниманието им от целта. А Дейна нямаше и дете, за което да се безпокои, за разлика от Зоуи.

Съзнанието й бе напълно свободно и можеше изцяло да се съсредоточи върху загадката и очакваната награда.

Ако на нея се паднеше да бъде следващата съперница на Кейн, той трябваше да се подготви за дълга битка.

„Не че имам нещо против романтичните връзки“, каза си Дейна. Загледа се в дърветата край пътя и остави тетрадката да се затвори в скута й.

Обичаше мъжете. Поне повечето от тях.

Дори веднъж, преди милион години, се бе влюбила. Естествено, това бе резултат от момичешка глупост. Отдавна бе помъдряла.

Въпреки че преди няколко седмици Джордън Хоук се бе върнал в Плезънт Вали за известно време и бе имал наглостта да се включи в търсенето на ключовете, за него нямаше място в живота на Дейна.

В нейния свят той не съществуваше… освен когато си представяше как се гърчи в агония след ужасяваща катастрофа или поради неизлечима болест, причиняваща умствена и физическа деградация.

Жалко, че брат й Флин имаше неблагоразумието да поддържа приятелски отношения с него. Но би могла да му прости за това и всъщност се възхищаваше на лоялността му, защото тримата с Джордън и Брад Вейн бяха приятели от детинство.

По някакъв начин и Джордън, и Брад се бяха оказали свързани с търсенето. Бе принудена да приеме този факт.

Раздвижи се на седалката, когато Флин сви към отворения железен портал, и надникна през прозореца, за да разгледа отблизо единия от каменните воини, които пазеха къщата.