«Съдружник по неволя»

ПРОЛОГ

Ник така и не успяваше да проумее как е могъл да постъпи толкова глупаво. Навярно за него просто най-важното нещо бе да се чувства част от бандата. А навярно го беше яд на целия свят и смяташе, че му се полага да вземе своето, стига да получи подходяща възможност. Пък и без съмнение гордостта му попречи да се оттегли, като видя колко настървени са Рийс, Ти Джей и Кеш.

А всъщност до този ден не беше вършил нищо незаконно.

Не е точно така, напомни си той, като се измъкна през счупения прозорец и тупна пред задния вход на магазина за електроника. И все пак това си бяха дребни провинения. На Мадисън организираха „сварка“ (комар с три карти) за лековерни минувачи и туристи, на Пето Авеню продаваха крадени часовници и фалшификати на „Гучи“, случваше се и да подправят някоя и друга шофьорска книжка, за да си купят бира. Ник прекара известно време и в работилница за разглобяване на крадени коли, но пък нали нямаше нищо общо със самите грабежи. От време на време се случваше и да пострада при сблъсъка с мексиканците, но то беше въпрос на чест и лоялност към собствената банда.

Разбиването на магазин, кражбата на калкулатори и портативни уредби — това вече бе голямата крачка от детинщините към сериозната опасност да загазиш. Приятно бе да обсъждаш подобно нещо на чаша бира съвсем друго — да се мъчиш да прогониш болезнената буца в стомаха си.

За Ник това бе поредният капан, който му устройваше животът, и то с минимален шанс за измъкване.

— Ей, тоя улов май е по-добър от шепа захарни пръчки — С тъмни навъсени очи Рийс огледа рафтовете. Този нисък, грубоват младеж бе прекарал няколко от своите двайсет години в затвора за малолетни престъпници. — Ще бъдем богати — мрачно заяви той.

Ти Джей се изкиска. Това бе неговият начин да одобри всяко мнение на Рийс. Кеш, който обикновено не изразяваше гласно мислите си, вече пълнеше раницата си с видеоигри.

— Хайде, Ник — подкани го Рийс, като му хвърли някаква торба. — Напълни я.