«Завръщането на Рейф»

Нора Робъртс

Завръщането на Рейф

Пролог

Братята Макейд сякаш нарочно си търсеха белята. Беше им обичайно занимание. В малкото градче Антиетам, Мериленд, старанието им невинаги се увенчаваше с успех, но пък и търсенето бе достатъчно забавно.

Щом се наблъскаха в купения на старо шевролет на Джаред, веднага се скараха кой ще поеме волана. Колата беше на Джаред, пък и той бе най-големият, но това нямаше особена тежест пред тримата му братя.

Рейф бе поискал да шофира. Изпитваше нужда да се понесе с бясна скорост, да профучи по тъмните криволичещи пътища, натиснал докрай педала на газта, подгонен от безразсъдното си и отвратително настроение. Смяташе, че може би ще успее да го остави далеч зад себе си или пък да се сблъска с него челно. Ако го блъснеше, окървавеше, победеше, знаеше, че просто ще продължи да кара, докато се озовеше някъде другаде.

Където и да е.

Бяха погребали майка си преди две седмици. Може би защото очите му с цвят на нефрит издадоха опасното му настроение, Рейф загуби при гласуването. Накрая Девин пое волана, а Джаред се настани до него. Рейф бе потънал в мисли на задната седалка заедно с най-малкия си брат Шейн.

Братята Макейд бяха буйна и опасна група. Високи и стройни като диви жребци, юмруците им винаги бяха готови и често пъти нетърпеливи да намерят мишена. Очите им, очите на Макейд, все в различни нюанси на зелено, можеха да нарежат на парчета човек, отдалечен на десет крачки. Когато момчетата Макейд бяха в лошо настроение, разумните хора се отдръпваха на безопасно разстояние.

Поръчаха си бира и започнаха игра на билярд. Шейн естествено взе да мърмори, защото още не бе навършил двайсет и една и в пивницата на Дъф не му сервираха алкохол.

И все пак мрачния бар, изпълнен със задушлив цигарен дим, им допадаше. Ударите и потропването на топките бяха достатъчна проява на насилие, а погледът на хилавия Дъф Демпси — достатъчно тревожен.

Никой не се съмняваше, че момчетата Макейд са в настроение, което неизбежно щеше да породи неприятности. Накрая откриха това, което търсеха.

С увиснала от ъгълчето на устата му цигара, Рейф присви очи срещу дима и прецени удара си. От няколко дни не си бе дал труда да се избръсне и грубата набола брада бе в унисон с настроението му. С твърд удар, последван от меко като коприна плъзване, той вкара в джоба топка номер седем.

— Добре, че поне в едно нещо имаш късмет. — Джо Долин, застанал до бара, плати бирата си. Беше почти пиян, както винаги след залез-слънце, и поради това твърде злобен. Навремето той бе звездата в гимназиалния футболен отбор и се състезаваше заедно с братята Макейд за сърцата на хубавите момичета. Сега, макар да бе само на двайсет и една, лицето му бе започнало да подпухва, а тялото да се отпуска.

Преди да излезе от къщи, бе насинил окото на жена си, но това не го бе задоволило.

Рейф натри с тебешир щеката си и едва-едва отмести поглед към Джо.

— Ще ти трябва нещо повече от билярд, Макейд, за да поддържаш фермата, след като майка ти вече я няма. — Джо залюля бутилката с два пръста и се ухили. — Чух, че ще се наложи да продаваш заради просрочени данъци.

— Погрешно си чул. — Рейф спокойно заобиколи масата, и се замисли за следващия удар.

— Напротив, информацията ми е сигурна. Но вие от семейство Макейд винаги сте били тъпаци и лъжци.

Преди Шейн да успее да скочи напред, Рейф протегна щеката, за да му препречи пътя.

— Той говори на мен — рече тихо. — Нали така, Джо?

— Говоря на всички ви. — Джо надигна отново бирата си и огледа един по един четиримата братя. Макар да бе само на двайсет, Шейн бе заякнал от работата във фермата, но все още бе по-скоро младеж, отколкото мъж. Хладните и замислени очи на Девин не издаваха нищо. Небрежно подпрян на музикалния автомат, Джаред, бе в очакване на следващия ход.

Върна поглед на Рейф. Той беше буен и избухлив. Безразсъдството му беше като втора кожа. — Но може и на теб. Винаги съм те смятал за най-големия неудачник от всички, Рейф.

— Така ли? — Рейф смачка цигарата си и надигна бирата. Отпи, докато двамата довършваха ритуала преди битката, а клиентите се настаниха удобно, за да наблюдават. — Как вървят нещата във фабриката, Джо?

— Поне ми плащат — отвърна Джо. — Имам пари в джоба си. Никой няма да ми вземе къщата.

— Не и докато жена ти сервира по дванайсет часа, за да плаща наема.

— Затваряй си устата за жена ми. Аз печеля парите в моята къща. Не ми трябва жена да ми плаща разходите, както правеше майка ти за твоя старец. Пропиля наследството й, сетне умря и я изостави сама.

— Да, умря. — Гняв, вина и мъка се надигнаха в гърдите му. — Но никога не вдигна ръка върху нея. Никога не й се е налагало да идва в града, скрита зад шалчета и тъмни очила и да обяснява как била паднала. Единственото нещо, върху което майка ти някога е падала, Джо, беше юмрукът на баща ти.

Джо стовари бирата си върху плота, стъклената бутилка се пръсна на парчета.

— Лъжеш. Ще натикам тая лъжа в гърлото ти.

— Опитай.

— Той е пиян, Рейф — промърмори Джаред.

— И какво от това? — Смъртоносните зелени очи се стрелнаха към брат му.

— Няма смисъл да му разбиваш лицето, докато е пиян. — Джаред повдигна рамене. — Не си заслужава.

Но Рейф не търсеше смисъл. Имаше нужда от действие. Вдигна щеката си, вгледа се в нея и я остави на масата.

— Ще си премерим ли силите, Джо?

— Само не тук. — Макар да знаеше, че вече е твърде късно, Дъф кимна към телефона на стената. — Ако направите някоя беля в заведението, ще се обадя на шерифа и много от вас ще се охладят в затвора.

— Дръж си ръцете далеч от телефона — предупреди го Рейф. Погледът му бе достатъчно красноречив, за да накара бармана да отстъпи. — Навън — обърна се той към Джо.

— Ти и аз. — Свил юмруци, Джо се втренчи в тримата Макейд. — Не ща братята ти да ми се нахвърлят, докато ти насинявам задника.

— Нямам нужда от помощ, за да се справя с теб. — И за да го докаже, още щом излязоха, Рейф избегна удара на Джо, стовари юмрук в лицето му и усети удовлетворението от първото проливане на кръв.

Дори не би могъл да каже защо се бие. Джо бе за него по-незначителен и от праха по улицата. Но се чувстваше добре. И дори когато Джо проби защитата му и нанесе удар, пак му беше добре. Юмруците и кръвта бяха единственото ясно решение. Усетеше ли как кокалчетата му се забиват с хрущене в костта, би могъл да забрави всичко останало.

Девин трепна, щом зърна кръвта, потекла от устата на брат му, сетне философски напъха ръце в джобовете си.

— Давам им пет минути.

— Рейф ще го повали за три. — Шейн ухилено наблюдаваше противниците, които с ръмжене се бореха на земята.

— Залагам десет долара.

— Съгласен. Давай, Рейф! — извика Шейн. — Посини му жалкия задник!

След три минути и трийсет секунди Рейф бе възседнал Джо и методично стоварваше юмруците си в лицето му. Джо вече бе избелил очи и ръцете му лежаха отпуснати, Джаред пристъпи напред и дръпна брат си настрани.

— Стига му толкова. — За да приключи въпроса, Джаред притисна Рейф към тухлената стена на бара. — Стига — повтори. — Остави го.

Жестоката ярост бавно се отцеди, гневът в очите на Рейф се стопи, юмруците му се отпуснаха. Усети в тялото си празнота.

— Пусни ме, Джар. Няма да го удрям повече.

Рейф хвърли поглед към мястото, където Джо стенеше почти в безсъзнание. До него Девин броеше парите на Шейн.

— Не прецених колко е пиян — рече Девин. — Ако беше трезвен, на Рейф щяха да му трябват пет минути.

— Рейф никога не би загубил цели пет минути за такъв боклук.

Джаред поклати глава и приятелски обгърна раменете на Рейф.

— Искаш ли още една бира?

— Не. — Той хвърли поглед към прозореца на бара, където повечето посетители се бяха скупчили да наблюдават. Разсеяно избърса кръвта от лицето си. — Най-добре някой да го вдигне и да го закара до вкъщи — извика. — Да се махаме оттук.

Когато отново се настани в колата, болките и отоците започнаха да напомнят за себе си. С половин ухо слушаше въодушевения подробен разказ на Шейн за боя и попиваше кръвта от устата си с кърпата на Девин.

Никъде не отивам, помисли си. Нищо не правя. Нищо не представлявам. Единствената разлика между мен и Джо Долин е, че той е пияница на всичко отгоре.

Мразеше проклетата ферма, проклетия град, проклетия капан, в който затъваше все по-дълбоко с всеки изминал ден.