«Мълчаливият ухажор»

Елизабет Феърчайлд

Мълчаливият ухажор

ГЛАВА ПЪРВА

Като оживяла сянка, Ашли Хоукс Кесълфорд, четвърти граф на Хенли, се отдели от прикритието на сутрешния сумрак, откъдето с циничен интерес бе наблюдавал къщата, която държеше под наем на Хедър стрийт. Настроението му бе черно като безформеното палто, което обвиваше раменете му, мрачно и тъжно като нощното небе, на което не бе проблеснала нито една звезда. Като нощта, през която той, премръзнал и вкочанен, бе наблюдавал къщата. С напредването на времето го напуснаха и последните надежди. Единственото нещо, което сгряваше Хоукс в този момент и го тласкаше към къщата, бе наранената му гордост, която го изгаряше като прободна рана дълбоко в корема му. Време беше да спусне завесата и да сложи край на безвкусната драма, която се бе разиграла пред очите му. А може би бе време вече да се откаже и от жените — дори и от онези, за услугите на които си плащаше.

Грациозен и пъргав като котка, Хоукс безшумно скочи от коня си. Палтото му се завъртя около него като буреносен облак. Сърцето му тегнеше от прозрението, до което бе достигнал по време на дългото си нощно бдение. Не беше в характера на Хоукс да си затваря очите пред истината, или пред неизпълнените обещания, без значение колко трудно и мъчително е това, нито пък му бе присъщо да се скрие някъде, за да ближе раните си. Знаеше, че трябва да се изправи лице в лице с хората, които го бяха наскърбили още сега, преди зората да е възвестила настъпването на новия ден.