«Шана»

Катлийн Удиуиз

Шана

Нима това е драконът ужасен?

Тъй мускулест, с такава едра гръд,

сърце като огромен топъл съд?

Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен!

Затуй пусни душата зажадняла.

Пред твоя бяг да няма никаква преграда,

че ужаса ти никога не си познала.

А дивата езда е твоята награда.

Така с чудовището бродиш по света,

покорно между силните ти колена.

Отпускаш стремена, но виж, беда —

обръща се и ти политаш в бездната на ада.

Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти.

За яздене добро животно си избрала —

най-страшното чудовище от всички.

Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, —

ужасната му власт напълно те е оковала.

ГЛАВА ПЪРВА

Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон

Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове.