«Продадена принцеса»

Арнет Лем

Продадена принцеса

ПРОЛОГ

Замъкът Олдкеърн,

Хайлендс, Северозападна Шотландия,

ранната есен на 1296 година.

— Доведете ми момчето на месаря.

Гневният глас, долитащ иззад вратата, принадлежеше на Едуард Плантагенет, първият с това име, който бе предявил претенции към трона на Англия и последният, ако бе рекъл Господ, който протягаше ръце към короната на Шотландия.

Челото на Ривъс Макдъф се покри с капчици, пот, стомахът му се сви на топка. Момчето стисна колене, за да не хукне да бяга. Но накъде? Английските рицари изпълваха коридора и помещенията на долния етаж, а по стените на замъка патрулираха уелсци с готови за стрелба бойни лъкове.

— Доведи го тук, Броуди!

Една ръка сграбчи Ривъс за рамото.

— Хайде, момче — рече Броуди, шерифът на Елджин. — Спокойно, днес той вече се е наситил да избива нашите мъже.

Ривъс се надяваше да е така, защото не можеше да умре. Баща му се нуждаеше от него. Нямаше кой друг да точи касапските ножове или да се грижи за конете, да носи вода от извора.

Момчето се обърна и вдигна глава към Кенет Броуди. Умората премрежваше очите на шерифа, а лицето му беше нашарено от мръсотия. Върху косата му още личеше отпечатъка на шлема. Туниката му, без плетената броня, изглеждаше някак обикновена, а раменете му бяха добили ширината на нормален мъж.

Страхът на Ривъс се превърна в безсилен гняв, защото Кенет Броуди беше честен човек, който не понася онези, които престъпват закона и още по-малко онези, които не зачитат слабите. Бяха го лишили от власт, но поне му бяха пощадили живота.

Съдбата на Ривъс също беше несигурна.

— Защо ме вика английският крал?