Читать книгу «Зимни огньове», Джоанна Линдсей

«Зимни огньове»

2453

Описание

При нападение над бащиния й дом викингите отвличат красивата лейди Брена и я отвеждат далеч през ледените води на Северно море. Непокорна и решителна, тя не приема съдбата си на пленница и се заклева, че никога никой варварин няма да притежава душата и сърцето й. Но войнствената й природа среща жаркия темперамент на Гарик Хаардрад — гордия син на жесток викингски вожд, който я въвлича във вихъра на бурните си чувства, предизвиквайки огньове на неутолима страст, които се разгарят през студените норвежки нощи и поставят началото на една пламенна любов.



1 страница из 287
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Джоана Линдзи

Зимни огньове

ГЛАВА ПЪРВА

Няколко мили навътре в сушата на западния бряг на Уелс и вляво от Ейнджълсий Айлънд се беше сгушило малко селище, препичащо се на изобилното лятно слънце върху стръмен хълм, от който се виждаше всичко наоколо. Внушителната сивокаменна сграда гледаше към селото, почти както майката наблюдава и не изпуска от поглед детето си. Не можеше обаче да се каже същото за къщата на хълма, която си оставаше студена и неприветлива дори когато слънцето докосваше грубите й сиви стени. Пътници, които минаваха наблизо, имаха чувството, че от нея лъха студенина.

Един непознат след доста лутане откри центъра на селището, като се ориентираше по голямата сграда на хълма. Но скоро вниманието му бе изцяло погълнато от движението наоколо. Безпокойството го напусна и на негово място дойде усещането за очакващи го приятни изненади. Няколко пъти той направи пълен кръг и очите му жадно поглъщаха спокойствието, което властваше тук: няколко близко разположени къщурки, припкащи насам-натам деца, играещи игрите си, и жени — ах, жените! Набързо набеляза няколко, които му харесаха, но те дори не го забелязаха, тъй като всяка бързаше по свои задачи.

Странникът носеше обточени с ширити панталони, доста овехтели, и изтъркана вълча кожа, която му служеше за наметало. Той почти не вярваше на очите си. Тук нямаше мъже, а жените бяха толкова много и от всякакви възрасти! Да не би да е попаднал в някакво древно селище на амазонки? Но не. Тук имаше деца — момичета и момчета. Може би мъжете работеха някъде по полетата на изток, защото дори и по пътя си не беше видял никого.

— Мога ли да ви помогна с нещо, странниче?

Изненадан, непознатият подскочи и се обърна. Пред него стоеше момиче с привлекателна, любопитна усмивка, което беше на не повече от шестнайсет години. Тя чудесно отговаряше на изискванията му, тъй като имаше разкошна руса коса, големи зелени очи и ангелски невинно лице. Погледът му се плъзна по тялото й, но това беше за секунда, тъй като момичето можеше да отгатне намеренията му. Точно в този момент едрият й бюст се притисна в него и стегнатият й широк ханш предизвика тръпки в слабините му.

Комментарии к книге «Зимни огньове», Джоанна Линдсей

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!