«Подаръкът»

— При мен нещата не са същите, както при вашата прапрабаба. Хората тук са познавали баща ми.

— Да, но познавали ли са баща му, или неговия баща? Както всички знаем, Моли, ти би могла да имаш един или два лорда в родословното си дърво. Преди век или два вече рядко е имало семейство, в което да е нямало някой и друг незаконороден.

Последните думи накараха Дерек да се засмее и той се извърна към майка си.

— Знаеш, че щом веднъж на Реджи й хрумне някаква идея, тя много рядко се отказва. Остави я да се позабавлява, като разпространява различни слухове. И без това ще го направи, особено след успеха й в случая с Келси.

Моли въздъхна тъжно. Единственото й условие за тази сватба никой извън семейството да не знае май нямаше да се изпълни. Джейсън отгатна мислите й, привлече я към себе си и прошепна в ухото й:

— Спомняш ли си какво е казал моят дядо Кристофър по въпроса?

Тя го погледна изненадано, но сетне се усмихна.

— Да, разбрах какво имаш предвид.

— Чудесно. И надявам се си забелязала, че никой от семейството ми не възрази.

Това напомняне му спечели едно мушване в ребрата.

— Не е позволено да го натякваш. Освен това те не възразиха, защото те обичат и искат да бъдеш щастлив.

— Не, не възразиха, защото ти винаги си била част от семейството, Моли. Сега просто ще го узаконим — крайно време беше!

(обратно)

Информация за текста

© 1998 Джоана Линдзи

Johanna Lindsey

The Present, 1998

Сканиране: ?

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008

Редакция: belleamie, maskara, 2008

Издание: ИК „Бард“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9733]

Последна редакция: 2009-12-20 11:35:43

Оглавление