«Страст и омраза»

Кони Мейсън

Страст и омраза

ПРОЛОГ

На борда на „Дикси Бел“, 1859 г.

Той влезе в задимената зала точно когато удари полунощ. Широките му рамене веднага привлякоха вниманието й. След това тя се спря на очите — невероятни, стряскащо зелени, обрамчени с дълги тъмни мигли, черни като косата му. Под извънредно фината материя на прекрасно ушития му костюм се отгатваше едно тяло, надарено с почти лъвска сила. Той се движеше из препълнения игрален салон с върховната самоувереност на мъж, който знае какво иска.

Когато стигна близо до нея, очите им се срещнаха. Гъст тютюнев дим обгръщаше играчите, насядали около масата за покер, и се виеше около главата й като ореол. Инстинктът я предупреждаваше, че този мъж не е ангел — изглеждаше й по-скоро като дявол.

— Аз съм Ник Дръмънд. Може ли да се присъединя към играта?

Първата й мисъл беше: „Проклет янки!“ Слуховете за приближаващата война я настройваха враждебно към всички северняци. Резкият му акцент накара зъбите й да изскриптят.

Четиримата мъже, ангажирани в играта на покер с красивата комарджийка, сближиха столовете си, за да направят място на новодошлия. Ник грабна първия попаднал му стол, намести го и седна. Четиримата играчи изгрухтяха имената си. Ник кимна към всекиго поотделно и вдигна въпросително вежда, когато очите му се спряха на ослепителната красавица, която го беше привлякла към масата за покер, както пламъкът привлича пеперудата. Вече му беше известно, че името й е Еме Фортюн. Беше чувал за нея още преди да се качи на борда на „Дикси Бел“ в Ню Орлийнс. Еме Фортюн. Явно това не беше истинското й име, но беше дяволски красива, така че какво значение можеше да има?