«Съблазнена от един женкар»

Кони Мейсън

Съблазнена от един женкар

Пролог

— Какво искаш да направя?

Рамзи Дънсмор, граф Бракстън, едва не крещеше на мъжа, седнал срещу него от другата страна на бюрото.

— Да съблазниш една жена. Това умееш най-добре, нали?

— Казвам ти, Филдинг, отиваш твърде далече.

— Артър Филдинг, оплешивяващ мъж на средна възраст, не особено висок, свали очилата без рамки и се взря в Рамзи с проницателните си сини очи.

— Да не би изведнъж да разви скрупули, Бракстън? Външното министерство нямаше да иска това от тебе, ако не те смятахме способен да изпълниш тази задача. Трябва ни информация, а досега тази жена не се показа особено сговорчива. Но ако трябва да я съблазниш…

Думите увиснаха във въздуха.

— Престанах да работя за външното министерство преди доста години — напомни му Рам. — Дните ми като шпионин отминаха.

Филдинг намести очилата на носа си и се облегна назад, сплел пръсти пред себе си.

— Ще ти помогна ли, ако кажа, че въпросната жена е красавица? И че те избрахме единодушно за тази мисия?

Рам вдигна рамене.

— Сигурен съм, че има и други, не по-малко способни от мене. Омъжена ли е?

— Не, но моите източници ми съобщиха, че имала любовник.

— Каква информация ви трябва?

— Бащата на тази жена е виден египтолог и тя е една от помощничките му. Няколко години са живели извън страната.

Предупредителни камбани звъннаха в главата на Рам. Не може да бъде. Това е просто съвпадение.

— Продължавай.