ПЪРВА ГЛАВА
Остин, Тексас, пролетта на 1866 година
ТЪРСИ СЕ жена:
да готви, да чисти и да пере за седмина мъже, в ранчо на около седемдесет мили югозападно от Остин.
ЖЕНИТЕ:
— Не бих вършила това за седмина мъже, дори и да ми предложат всички крави оттук до Рио Гранде.
— В тази дива пустош има прекалено много индианци и конекрадци.
— В Тексас живеят много бедни вдовици от войната. Те трябва да намерят начин да изкарват прехраната си.
— Седем мъже! Ами ако имат нещо друго наум, а не точно къщна работа?
МЪЖЕТЕ:
— Доста ще му е трудно да различи тези жени от рогата на добитъка си.
— Те биха отишли при който и да е мъж, стига да има една ръка и един крак.
— По-добре да си намери индианка.
Роуз Торнтън го забеляза в мига, в който той влезе в ресторант „Бон Тон“. Всяка жена би забелязала такъв мъж. Не само защото беше висок повече от шест фута или изглеждаше толкова хубав, че не можеше да си жена и да не го забележиш. Нещо у него говореше, че пред нея стои истински мъж.
— Не познавам по-муден човек от теб. Има ли някой отзад в кухнята? — попита нетърпеливо Люк Кърни.
Роуз не отместваше поглед от непознатия. Забеляза панталона му. Сивият цвят на Конфедералната армия на южните щати. Забеляза и шапката му, когато я окачи на един пирон до вратата. Каубоите не свалят шапките си в помещения. Но бившите офицери от Конфедералната армия го правят. Той седна на една маса до стената отсреща. Не показа признаци на нетърпение.
Комментарии к книге «Роуз», Чернева
Всего 0 комментариев