«Снежната кралица»

Пояснение за читателя

Класическата приказка за деца на Ханс Кристиян Андерсен „Снежната кралица“ е преди всичко история за силата на любовта да побеждава тъмните сили, които измъчват света.

В приказката се разказва, че някога зъл демон създал огледало, показващо само тъмната страна на всичко, което се отразявало в повърхността му. Един ден слугите на демона изпуснали огледалото и то се разбило на милиони парченца, всяко от които притежавало същата способност да изкривява реалността, която имало и цялото огледало. Парчетата били разпръснати по света и когато някое от тях се забиело в окото на човек, той започвал да вижда само тъмната страна всичко, което погледнал, а ако се забиело в сърцето му — да приема само тъмната страна на всичко, което чувства.

Едно от парчетата се забило в окото на малко момче на име Кай, а друго — в сърцето му. Кай бил щастливо, весело момче, чийто най-добър приятел била малката Герда. Кай и Герда израснали заедно, защото къщите на бащите им се намирали една до друга, а стаите им били на тавана до две големи саксии с цветя, където двете деца можели да седят и да гледат как растат розите.

Когато парчетата от огледалото се забили в окото и сърцето на Кай, той се отдръпнал от приятелката си и започнал да играе с момчетата на улицата. Докато се пързалял с шейна с тях, Кай видял една красива шейна, в която пътувала прекрасна жена, скрита наполовина от дебело кожено палто и великолепна бяла шапка. Докато шейната преминавала край него, Кай се уловил за нея с намерението да отиде само до края на града. Но шейната не спряла в края на града, а продължавала напред все по-бързо и по-бързо. Градът останал назад в далечината и Кай се опитал да се пусне, но за свое удивление открил, че това е невъзможно. Най-лошото било, че когато се опитал да се помоли, не могъл да си спомни нищо друго, освен таблицата за умножение.

Най-после жената в шейната чула виковете на момчето и спряла, за да го качи при себе си. Тази жена била Снежната кралица. Тя била толкова красива, че Кай внезапно забравил всичко за града си и за малката си приятелка Герда. Докато пътували, Кай казал на Снежната кралица за таблицата за умножение и че можел да дели дроби на ум, но когато тя го погледнала, момчето разбрало, че все още не знае достатъчно.

Снежната кралица отвела Кай в огромния си дворец от лед и сняг и му показала замръзналото езеро в средата на двореца, където тя седяла, когато си била у дома, и което се наричало „Огледалото на разума“. Кай бил посинял и треперел от студ, но толкова бил запленен от множеството форми, които различавал в ледените парчета със странна форма, които намерил до Езерото на разума, че дори не забелязал кога Снежната кралица отлетяла и го оставила сам в ледения си дворец.

Когато Кай не се върнал у дома, Герда плакала много, но тя била смело момиче и много обичала Кай; затова тръгнала да го търси. Пътуването й било дълго и докато пътувала, тя срещнала много хора и преживяла много странни приключения, но не се отказвала и най-накрая стигнала до огромния леден дворец, в който Снежната кралица била оставила Кай съвсем сам да си играе с ледените парчета до езерото на разума.

Когато видяла приятеля си, Герда извикала радостно и изтичала до него, за да го прегърне, но Кай просто си седял и не помръдвал. Герда заплакала и се вкопчила още по-силно в него. Топлите й сълзи закапали върху гърдите на момчето, стопили парчето лед, което било замръзнало около сърцето му, и отнесли парчето стъкло, което било заседнало там. Кай се размърдал и когато осъзнал, че момичето до него е Герда, я прегърнал и заплакал. Сълзите му отнесли парчето стъкло, заседнало в окото му.

След това Кай и Герда се хванали за ръце и излезли заедно от двореца на Снежната кралица. За тяхно удивление, те открили, че са пораснали и вече са мъж и жена, но по сърце все още били деца и за тях било настъпило лято — топло и прекрасно лято.

(обратно)

Глава първа

Бостън, Масачузетс, юни 1896 година

Звукът от дрънченето на шепа чакъл, хвърлен по прозореца й, стресна Хети и я накара да разлее течността за полиране върху разнебитената дъбова маса. Тя въздъхна с досада, но дори раздразнението не можеше да спре усмивката, която се разля по лицето й. Имаше само един човек, способен да хвърля чакъл по прозореца й.

Тя захвърли парцала, с който чистеше масата, и сложи все още отворената бутилка върху вече почистената повърхност, без да мисли, че под нея може да остане мокро петно. След това избърса набързо ръце в престилката и прибра косата, измъкнала се изпод бонето й.

Точно както тя предполагаше, той стоеше на тревата пред къщата, застанал неподвижно с широко разтворени крака и ръце, пъхнати дълбоко в джобовете. Дори официалното черно палто и консервативната жилетка, в които беше облечен, не можеха да прикрият елегантната мъжественост на тялото му. Главата му беше наклонена безгрижно, а сините му очи блестяха изпод дебелите черни вежди. Пролетният ветрец бе пръснал кичур черна коса по челото му и Хети усети как пръстите й я засърбяват да отиде и да я приглади. Той се ухили и строгите, тъмни черти на лицето му се проясниха и смекчиха като буреносно облаци, докоснати от слънцето.

Хети едва успяваше да сподави желанието си да се разсмее и подаде глава през прозореца.

— Майкъл Райан! Прекъсна ми работата. Надявам се да имате добро извинение, сър.

— За теб съм доктор Райан, жено — каза той и се разсмя по начин, който я накара да се изчерви и да се почувства неудобно, — и си имам най-доброто извинение, което е необходимо на един мъж. Денят е прекрасен, а годеницата ми е още по-прекрасна и аз съм дошъл да я изведа на разходка.

— А кой ще избърше праха? — попита Хети с престорено недоволство. — Мислил ли си за това?

— Не съм, но доколкото те познавам, съмнявам се и ти да си мислила — отвърна той и се ухили още по-широко, повдигайки брадичката си към нея подобно на арогантен кос, който си бе присвоил градината й и я предизвикваше да се опита да го изгони.

— Хайде, Хети. Не ми казвай, че предпочиташ да прекараш един час с парцал в ръка, вместо да се разходиш с мен. Слънцето грее, птичките пеят, а поляната Пейхъм е покрита с цветя. След това дори ще те заведа да пием по една сода при Гиърсън. Шоколадова сода с допълнителна лъжица шоколадов сироп, точно както я обичаш.

Хети заби зъби в долната си устна в отчаян опит да не се поддаде на сладките му увещания. Нямаше нищо друго, което да предпочиташе повече от това да прекарва времето си с Майкъл Райан, но трябваше да свърши домакинската работа, да приготвя обяда, а и майка й вероятно щеше да поиска от нея да й почете през следобеда. Ако щеше да става съпруга на лекар, то тя беше длъжна да се държи както подобава на съпруга на лекар. Или поне трябваше да се опита.

— А какво ще си помислят дамите от Женския кръг, ако дойдат на гости и видят, че годеницата на доктор Райан не е избърсала праха? — попита Хети. Тя губеше битката, но ако възразеше, поне можеше да прехвърли част от вината за небрежността си върху него.

— Да вървят по дяволите. Ще ти купя две соди. — Неотстъпчивият й годеник сграбчи ръба на саксията, която беше прикрепена под перваза на прозореца, и се опита да се издърпа нагоре. Гвоздеите, които държаха саксията към перваза, изскърцаха болезнено и теменужките в нея потрепериха.

— Майкъл Райан, престани веднага! — нареди Хети и го плесна по ръцете. — Ако ми съсипеш саксията, ще те накарам да прекопаеш цялата поляна.

— Прекопавам две поляни за една целувка!

— Днес сте извънредно щедър, сър — каза Хети, сграбчи рамката на прозореца и го издърпа нагоре, — какво ще си помислят съседите?

За нещастие, старата рамка избра тъкмо този момент да се залости, точно в мига, в който Майкъл успя да се хване за много по-стабилния перваз от двете страни на саксията. Главата му се появи над цветята; бузите му бяха зачервени леко от усилието, което той правеше, за да се задържи в това неудобно положение.

Палтото му се опъваше по мускулите на ръцете и раменете му и Хети внезапно си спомни ясно и отчетливо усещането от допира до тези мускули, когато той я прегръщаше, за да я целуне. С пламнало лице тя пусна рамката и се наведе, за да го целуне бързо по бузата. Въпреки че беше рано следобед, тъмните косъмчета на брадата му одраскаха устните й и я накараха да изпита обезпокояваща топлина.