«Загубена любов, последна любов»

Част първа

Обект на клюки

1

Дори сред блестящо облечената тълпа на бала в „Гранд Опера“ те се открояваха от останалите — високият, синеок милионер авантюрист и неговата прекрасна червенокоса съпруга. Една, разбира се, изключителна двойка, но това не бе всичко. Внезапността на тяхната поява в Ню Орлиънс даде храна на злите езици и отприщи слуховете.

В края на краищата всички знаеха, че Виржиния Брандън Морган е заварена дъщеря на Соня Буден, самата тя родом от Ню Орлиънс. А и до почти всеки бе достигнала мълвата за връзката на Стив Морган с една италианска оперна певица, както и за дръзкото незачитане на благоприличието от страна на съпругата му по време на престоя й в Европа.

— Вярно ли е, че се оженили само няколко месеца след овдовяването й? Руска принцеса — нали така пишеше във вестниците?

— Чух, че докато била в Европа, родила дете. Чудя се какво ли е направила с клетото малко създание! Мислите ли, че той е знаел?

— Скъпа моя, кълна се, не бих искала да съм на нейно място, ако това бе истина и той узнаеше! Не изглежда нито търпелив, нито безопасен, не съм ли права?

Дамата, изрекла последните думи, потръпна пресилено, без да откъсва поглед от Стив Морган. Дори пряко волята си тя не можеше да не се запита какво значи да си съпруга на мъж като него. При все че човек не можеше да му вярва ни най-малко, без съмнение би било вълнуващо.

— Мисля, че дадохме храна на безброй догадки, скъпи.

Леко продълговатите й, зелени очи с цвят на смарагд блестяха в унисон с лъчезарната усмивка. Стъпките на танца разделиха Джини и Стив, а след това отново ги събраха.

— Нима това е започнало да те интересува?

— Не… предполагам, че никога няма да престанат да клюкарстват по наш адрес. Защо да ме интересува?

— Браво. — Леко ироничният му глас загатваше, че е прозрял какво се крие зад престорената й безгрижност.