«Тайни»

Бренда Джойс

Тайни

ПРОЛОГ

Лятото на 1889 година

— А вие, милейди? Няма ли и вие като сестра си да се омъжите за някой херцог?

Реджина се усмихна учтиво.

— Съмнявам се, госпожа Шрьонер. Сестра ми имаше невероятен късмет с този брак. Редно е да се омъжа за някой с моето обществено положение.

— Но баща ви е граф!

Реджина впери поглед през прозореца на влака в пленителния пейзаж отвън: планински склонове, окъпани от жарка слънчева светлина, и непристъпни върхове, гордо устремени към небето.

— Един граф не може да се сравнява с херцог.

Тя си спомни последната среща с родителите си, преди да напуснат Тексас. Тогава им бе съобщила, че няма да се върне с тях у дома, поне засега. Граф Драгмор не остана очарован от решението й, но й позволи да остане още известно време при роднини в Америка. Сърцето на Реджина се обърна при мисълта за доскорошния й обожател, лорд Хортензи. Тя нямаше да се върне у дома със семейството си, защото той беше там, сгоден за друга жена, след като баща й решително му отказа ръката й.

— Но една жена с вашата красота би могла да има всеки мъж, когото пожелае — възкликна ентусиазирано госпожа Шрьонер и се приближи до прозореца, където бе застанала нейната повереница.

— Когато се върна вкъщи, татко ще ми избере подходящ мъж — отвърна тихо Реджина. Двете с нейната компаньонка пътуваха в първа класа на влака, заобиколени от още около дузина пътници. Повечето от тях бяха джентълмени, увлечени в спокойни разговори или в последния брой на американските всекидневници. Реджина предпочиташе думите й да не стигат до тях.

Госпожа Шрьонер я стрелна с невярващ поглед.

— Какво ще направи баща ви?