«Двете късметлии петачета»

Двете късметлии петачета

Едно време живял един сиромах. Той бил толкова беден, че жената му и децата му могли само да мечтаят за парче хляб. Станал една сутрин този сиромах, сбогувал се със семейството си и тръгнал да търси работа.

Дълго време скитал той и все не можел да намери, докато най-сетне се пазарил за двадесет рубли на година да стане слуга на един търговец.

Търговецът обикнал много своя слуга за неговото трудолюбие и честност. Прослужил сиромахът една година и рекъл:

— Стана вече година, откак ти работя. Заплати ми, господарю, колкото ми се пада, трябва и за семейството си да помисля, в голяма немотия го оставих.

Досвидяло му се на търговеца да даде двадесет рубли и рекъл:

— Какво да ти дам? Двадесет рубли ли, според уговореното, или две късметлии петачета?

Слугата помислил и отговорил:

— Дай по-добре две късметлии петачета.

Търговецът казал:

— Сега заминавам по търговия, ще ходя и в твоята страна и ще занеса на семейството ти две късметлии петачета.

Съгласил се сиромахът и останал да работи още една година. Търговецът заминал. По едно време, гледа — в един град продават котка.

— Котка за две петачета! — викали продавачите. — Котка за две.

Решил търговецът да купи котката с двете късметлии петачета. Купил я и продължил пътя си. Пристигнал в друг град. Гледа, щом сложат хората богата трапеза, отрупана с отбор ястия, веднага изскачат огромни плъхове, нахвърлят се върху трапезата и унищожават всичкото ядене. Гонят ги хората, удрят ги и с пръчки, и с тояги — напразно, не могат да излязат наглава с тях.

Взел търговецът, че пуснал своята котка. Хвърлила се тя върху плъховете и ги издушила до един.

Зачудил се много царят на този град — той никога не бил виждал котка — и взел да моли търговеца да му даде котката.

Търговецът не се съгласявал: