«Травмираният»

ДО: ЦЕНТЪРА

        Кантора 41

НА ВНИМАНИЕТО НА: Контрольор Миглийз

ОТ: Контрактор Кариеномен

ОТНОСНО: Метагалактика АТТАЛА

Драги Контрольор Миглийз,

С настоящото ви уведомявам, че завърших работата си по договор 13371А. В района на космоса с кодово название АТТАЛА построих метагалактика, включваща 549 билиона галактики, с нормално разпределение на звездните натрупвания, променливите величини, мъглявините и т.н. Виж приложения технически доклад.

Външните граници на Метагалактика АТТАЛА са определени в придружаващата писмото ми карта.

Що се отнася до мен като главен проектант и до моята компания, аз съм убеден, че сме извършили сериозна строителна работа, така както и работа с огромно артистично достойнство.

Очакваме с радост вашия приемателен оглед.

Тъй като изпълнихме условията по нашия договор, очакваме изплащането на договорения хонорар по всяко време.

С уважение,

Кариеномен

Приложено:

1 бр. технически доклад относно инсталациите

1 бр. карта на Метагалактика АТТАЛА

ДО: Строителна дирекция

334132, Отдел 12

НА ВНИМАНИЕТО НА: Главен проектант Кариеномен

ОТ: Пом.-контрольор Миглийз

ОТНОСНО: Метагалактика АТТАЛА

Драги Кариеномен,

Направихме оглед на построеното от вас, в резултат на който задържахме хонорара ви. Артистично! Предполагам, че е артистично. Но не сте ли забравили нашата основна грижа в строителната работа?

Последователност, позволявам си да ви напомня.

Нашите инспектори откриха огромен брой неизяснени факти, възникнали дори около центъра на Метагалактиката — район, за който поне се смяташе, че ще бъде строен с по-особено внимание. Това не може да продължава така. За щастие районът не е населен.

И това не е всичко. Бихте ли си направили труда да обясните вашето пространствено решение? Защо по дяволите сте вградили тази червена превратна струя? Прочетох обяснението ви по този въпрос, но за мен то няма никакъв смисъл. Как ще възприемат това планетарните наблюдатели?

Артистичността не е извинение.

Освен това какви видове атоми използвате? Кариеномен, да не би да се опитвате да правите икономии за сметка на материали от съмнително качество? Голям процент от тези атоми се оказаха нестабилни. Те се разпадат при докосване с пръст и дори без да са докоснати с пръст. Не можахте ли да измислите някакъв друг начин за запалване на слънцата си?

Вижте приложения констативен протокол, съдържащ заключенията на нашите инспектори. Никакво заплащане, докато слабостите не бъдат отстранени.

А има и още един сериозен въпрос, току-що доведен ми до знание. Очевидно не сте следили съвсем отблизо за натоварванията и деформациите във вашето пространствено платно. Открихме пробив във времето близо до периферията на една от галактиките ви. Той е малък засега, но би могъл да се разшири. Предлагам веднага да се погрижите за него, преди да се е наложило да преправяте една-две галактики.

Един жител на планетата, попаднал в пробива, вече е травмиран, промъкнал се е през пробива, допуснат единствено поради вашата небрежност. Предлагам да поправите това, преди той да е излязъл извън нормалната си времепоследователност и да създаде парадокси наляво и надясно.

Свържете се с него, ако е необходимо.

Освен това дочувам за необясними явления на някои от вашите планети — нещо като летящи прасета, подвижни планини, призраци и др., всички изброени в констативния протокол.

Ние не ще допуснем подобно нещо, Кариеномен. Парадоксът е строго забранен в създадените галактики, тъй като той е неизбежен предвестник на хаоса.

Погрижете се за травмата веднага. Не зная дали травмираният индивид е вече разбрал.

Миглийз

Приложено:

1 бр. констативен протокол

Кей Масрин постави последната сгъната блуза в куфара и с помощта на съпруга си го затвори.

— Най-сетне — каза Джек Масрин, като повдигна издутия куфар. — Кажи сбогом на стария дом. — Те огледаха мебелираната стая, където бяха прекарали цяла година.

— Сбогом, свиден дом — каза Кей. — Да не изпуснем влака!

— Има още много време. — Масрин се отправи към вратата. — Ще се сбогуваме ли с Веселяка? — Бяха дали този прякор на мистър Харф, хазяина си, защото той се усмихваше веднъж в месеца, когато му даваха наема. Естествено, веднага след това той възвръщаше обичайната строга линия на устните си.

— Нека мине без това — каза Кей, приглаждайки костюма си. — Има опасност да ни пожелае щастие и какво би станало тогава?

— Ти си абсолютно права — рече Масрин. — Безполезно е да започваме нов живот с благословията на Веселяка. По-скоро бих предпочел да ме прокълне ендорската вещица.

Следван от Кей, Масрин стигна до стълбищната площадка. Погледна надолу към площадката на първия етаж, понечи да стъпи на първото стъпало и изведнъж се спря.

— Какво има? — запита Кей.

— Да не сме забравили нещо? — запита начумерено Масрин.

— Проверих всички чекмеджета и дори под леглото. Хайде, ще закъснеем.

Масрин отново огледа стълбището. Нещо го тревожеше. Той потърси бързо източника на тревогата. Разбира се, на практика те нямаха никакви пари. Но това никога досега не бе го тревожило. Най-сетне той вече имаше учителско място, та макар и в Айова. Това беше най-важното след цяла година работа в книжарница. Нещата се оправяха. Защо трябва да се тревожи?

Той пристъпи надолу и отново се спря. Усещането се усили. Имаше нещо, което не биваше да прави. Обърна поглед назад към Кей.

— Толкова ли ти е неприятно, че си отиваме? — попита Кей. — Хайде да тръгваме, защото Веселяка ще ни поиска наем за още един месец, а с такъв, по особени причини, ние не разполагаме.

Масрин все още се колебаеше. Кей го подмина и заприпка надолу.

— Видя ли? — попита тя от площадката на първия етаж. — Изобщо не е трудно. Хайде! Слез при мама.

Масрин измърмори няколко унили проклятия и заслиза по стълбите. Усещането стана по-силно.

Стигна до осмото стъпало и…

Стоеше сред тревиста равнина. Преходът бе така внезапен.

Ахна и примигна. В ръката си все още държеше куфара. Но къде остана каменното стълбище? А Кей? Къде в същност беше Ню Йорк?

В далечината се виждаше малка синя планина. Наблизо имаше група храсти, а пред тях стояха десетина мъже.

Масрин се намираше в някакво смътно шоково състояние. Той забеляза почти неволно, че мъжете са ниски, смугли, с яки мускули. Цялото им облекло се състоеше от парче плат, увито около бедрата. Носеха красиво резбовани и излъскани тояги.

Те също го наблюдаваха и Масрин реши, че цялата работа беше като хвърляне на ези-тура — кой бе повече изненадан.

След това един от тях изломоти нещо и те започнаха да се приближават към него.

Една тояга изтрещя по куфара му.

Шокът постепенно изчезна. Масрин се обърна, изтърва куфара и побягна като хрътка. Една тояга го удари по гърба и едва не го събори. Той стоеше с лице към малък хълм и когато се заизкачва по него, отвсякъде го засипаха стрели. Само още няколко крачки нагоре, и той разбра, че се е върнал в Ню Йорк.