«Сирени»

Ричард Матисън

Сирени

Хотел. Частен.

Нощ. Дълбока, тъмна.

Полъх. Лек. На вятъра.

Потръпване на завесите.

Легло. Тя гърчи се в чаршафите, изпъва ги с младите си ръце.

Жертва на кошмари. Зловещи, хаотични.

И е невъзможно да им се изплъзне.

Върти се, преобръща се в леглото. После се пробужда. Ужасена, плувнала в пот.

Няма време да противодейства.

Нещо я обсебва. То няма форма. Няма измерения.

Нематериално е.

Захвърлена е на земята. Пленена като бик, с крака, препънати с ласо.

Топка в гърлото й се надига. Ужасен вой на устните засяда.

Зениците се разширяват. Налети с кръв, очите бълват страх и ужас. Влажни.

Застинала е неподвижно. Премазана, овързана.

Съвършеното й тяло е разголено. Краката й разкрачени са, а там, между бедрата — тупти, пулсира нещото в нея.

Писта за излитане. Или за приземяване, по-скоро. Подслон, убежище за чужди страсти. Поне да знаеше чии.

Неопределима, неясна, похотливата материя прокрадва се между бедрата й. Прониква в нея.

Потръпване. А после напън. Изпразване. Нежните й китки са безжизнени. И няма кръв.

Напразно шава тя с пръсти. Не вижда нищо. А и няма нищичко за гледане.

Опитва се да се надигне рязко, с нещото да се пребори.

Поваля я плесница. Жестока, тежка.

Бузата й се зачервява, сякаш изгорена е. Студена пот облива я и тръпки я побиват.

Мръсни, черни нокти я раздират по гърдите. По кожата избиват петънца ръждиви. Зърната й са щипани, захапвани, осмуквани.