«Древният враг»

Дийн Кунц

Древният враг

Тази книга е посветена на

единствената, която е винаги тук,

единствената, която винаги се грижи,

единствената, която винаги разбира,

единствената, като която няма друга:

Герда,

моята съпруга и най-добър приятел.

ЧАСТ ПЪРВА

ЖЕРТВИ

Мене обхвана ужас и трепет.

Книга на Йов, 4:14

Цивилизованият човешки дух… не може да се

отърве от това усещане, за тайнственото.

„Д-р Фаустус“, Томас Ман

1

ГРАДСКИЯТ ЗАТВОР

Писъкът бе далечен и остър. Писък на жена.

Помощник-шерифът Пол Хендерсън вдигна поглед от списанието. Наклони глава и се заслуша.

Прашинки прах бавно се рееха в яркия слънчев лъч, проникващ през един от прозорците. Тънката стрелка на секундарника от стенния часовник се движеше беззвучно по циферблата.

Единственият шум идваше от скърцащия стол на Хендерсън, когато преместваше тежестта на тялото си.

През големите предни прозорци можеше да се види част от главната улица на Сноуфилд, Скайлайн роуд, която бе съвсем тиха и безлюдна, обляна в златиста слънчева светлина. Единствено листата на дърветата се поклащаха от лекия ветрец.