«Отмъстителите»

Стивън Кинг

Отмъстителите

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

Преди смъртта си в края на 1985 г. вследствие на раково заболяване Ричард Бакман успя да публикува пет романа. През 1994 г. при пренасянето си в ново жилище вдовицата на писателя открива в избата на дома им кашон, пълен с ръкописи. Това са романи и разкази, завършени в различна степен. В най-суров вид са ръкописите в стенографските тетрадки, които Бакман използвал за чернови. Най-завършен бил машинописният текст на романа, който ви предлагаме. Намирал се в пристегната с ластици кутия, сякаш при последното затишие на болестта Бакман е възнамерявал да го изпрати на своя издател.

Госпожа Бакман ме помоли да преценя художествената му стойност и аз го намирам най-малкото на нивото на предишните творби на писателя. Позволих си незначителни промени в текста, предимно относно осъвременяването на някои отправки (например в първа глава заместих Роб Лоу с Итън Хок), но инак го оставям почти непокътнат. Предлагаме тази творба на вашето внимание като венец на един необичаен, но не и незначителен творчески път.

Бих искал да изкажа благодарност на Клодия Ешелман (бившата Клодия Бакман); на изследователя на творчеството на Бакман, Дъглас Уинтър; на Илейн Костър от „Ню Американ Лайбръри“ и на Каролин Стромбърг, редактор на предишните романи на Бакман.

Госпожа Бакман казва, че доколкото и е известно, съпругът й никога не е бил в Охайо, „въпреки че веднъж-два пъти е прелитал със самолет над този щат“. Освен това тя изобщо няма представа кога е писан романът, макар да подозира, че най-вероятно е било късно нощем. Ричард Бакман е страдал от хронично безсъние.

Чарлс Върил

Ню Йорк Сити

Мислейки за Джим Томпсън и Сам Пекинпа¹: легендарни сенки.

„Тук обясняваме с олово, господине.“

Стив Маккуин

„Великолепната седморка“

Пощенска картичка от Уилям Гарин до сестра му Одри Уайлър:

24 юли 1994

Скъпа Од,

Ето ни тази вечер в Карсън Сити (Нев.), а утре се надяваме да се доберем до Сан Хосе. Знам, че ти изпитваше „големи съмнения“ относно нашето пътешествие, но все пак взехме правилното решение. ИМАМЕ НЕВЕОЯТЕН НАПРЕДЪК СЪС СЕТ! По-късно подробностите — ще ти звънна от Сан Хосе — а сега не ми остава да кажа друго освен Бог да благослови Невада! Джуни ти праща много целувки.

Бил

Г-жа Одри Уайлър

Поплър Стрийт № 247

Уенуърт, Охайо 43292

(обратно)

ПЪРВА ГЛАВА

ЛЯТО Е

Поплър Стрийт/15:45/15 юни 1996 г.

При това тази година то далеч не е най-обикновено лято, а истински апотеоз на лятото, аватар на лятото, тучно съвършено охайско лято в самия си разгар, в средата на месец юли — нажеженото до бяло слънце се изцъклило насред фантастично небе с цвят на изтъркани джинси „Ливайс“, децата вдигат врява из Беър Стрийт на върха на хълма, тинк! — отекват ударите от бухалките откъм игрището на Литъл Лийг² отатък гората, бръмчат косачки, мощни коли реват по магистрала № 19, ролкови кънки гъгнат по циментовите тротоари и гладката чакълена настилка на Поплър Стрийт, отнякъде долита звукът на радиоприемници — мудният коментар на бейзболния мач се надпреварва с Тина Търнър, която реве „Нътбуш сити лимитс“ — онази песен, в която се казва „Четирийсет максимална скорост, за мотоциклети забранено“ — и всичко това сякаш е поръбено с невидима дантела, изтъкана от ласкавото копринено шумолене на по-ливачките.

Лято в Уенуърт, щата Охайо, о, Боже, представяте ли си какво означава това? Лято тук, на Поплър Стрийт, което разсича през средата фантастичната изтъркана американска мечта, с витаещия във въздуха аромат на хотдог и въргалящите се из канавките хартиени боклуци от четвъртоюлските фойерверки. Тази година юли е горещ, съвършен, нечуван и невиждан, първокласен юли, няма съмнение, но ако искате да знаете, е и доста сухо, не е паднала ни капчица дъжд и само заблудена струя от отплеснал се маркуч от време на време нарушава покоя на последните останки от хартиените конфети в канавките. Днес времето може да се промени — от запад долитат откъслечни гръмотевици, а онези, които гледат прогнозите за времето по кабелната телевизия (на Поплър Стрийт всички имат кабелна телевизия), знаят, че в по-късните часове се очакват валежи. Може би дори торнадо, макар и малко вероятно.

Засега обаче е царството на дините, разтворимите сиропи и погрешните удари на бухалката; най-съвършеното лято, което човек може да си представи, особено пък в сърцето на Съединените американски щати; животът е прекрасен като в най-смелите мечти, шевролетите почиват в алеите пред къщите, фризерите са натъпкани с пържоли, които само чакат да се свечери, за да ги хвърлят на скарата в задния двор. (Дали ще има ябълков пай за десерт? Как мислите?) Това е земята на зелените ливади и старателно поддържаните цветни лехи; това е кралство Охайо, където децата носят шапките си с козирката назад, накълцаните им на ивици потници се спускат над провисналите им джинси и страхотните грамадански маратонки на всички хлапета са украсени все със завъртулката на „Найк“.

На тази пресечка от Поплър — между Беър Стрийт, която минава по върха на хълма, и Хайъсинт Стрийт в подножието му — има единадесет къщи и един магазин. Този магазин, който се намира на ъгъла на Поплър и Хайъсинт, е от онези прехвалени, типично американски денонощни дрогерии, откъдето можете да си купите цигари, списания „Блац“ или „Ролинг Рок“, бонбони за петаче (макар че в наши дни повечето видове струват по десет цента), всякакви припаси за барбекю (хартиени чинийки, пластмасови вилици, тако³, чипс, сладолед, кетчуп, горчица, сосове), ескимо и какво ли още не. Стига да искате, в „От Б до Я“ можете да се снабдите дори с „Пентхаус“⁴, но ще трябва да се обърнете към продавача — в кралство Охайо „голите“ списания най-често ги държат под тезгяха. Пък и в това няма нищо лошо. Важното е човек да знае къде да отиде, ако се нуждае от подобно нещо.

Продавачката, която е на смяна днес, е нова — няма и седмица, откак започна работа тук — и точно в този миг, три и четиридесет и пет следобед, обслужва момиченце и момченце. Момиченцето изглежда на единадесет години и вече е на път да се превърне в красавица. Момченцето, несъмнено малкото й братче, е може би на шест години и е (поне според новата служителка) вече на път да се превърне в първокласен мърморко.

— Искам две шоколадчета! — писка братът мърморко.

— Ако и двамата пием пепси, ще останат пари само за едно шоколадче — отвръща сестрица-хубавица със завидно според служителката търпение. Ако това хлапе бе неин брат, много щеше да се изкуши да му забие такъв шут, че после да го включат в училищното представление в ролята на гърбушкото от Нотр Дам.

— Тази сутрин мама ти даде пет долара, видях я — нарежда мърморкото. — Къде са останалите — Маррррр-грит?