«Проклятието»

Стивън Кинг

Проклятието

Глава 1

113

„По-слаб“, прошепна старият циганин със скапан нос на Уилям Халек, докато Халек и жена му, Хайди, излизат от съда. Само тази дума, понесена от лекия му, сладникав дъх: „По-слаб“. И преди Халек да успее да се отдръпне, старият циганин посяга и погалва бузата му с изкривения си пръст. Устните му се разтварят като рана и откриват няколко зъба като разбити надгробни камъни, които стърчат от венците му. Те са черно-зелени. Езикът му се огъва между тях, а после се изплъзва навън, за да оближе хилещите му се горчиви устни.

По-слаб.

Били Халек си спомни за това на подходящо място — докато бе стъпил на кантарчето си с кърпа, увита около кръста, в седем часа сутринта. От долния етаж идваше приятният мирис на яйца с бекон. Трябваше малко да се наведе, за да прочете цифрите върху кантарчето. Е… всъщност трябваше да се наведе повече. Трябваше всъщност да се наведе доста много. Беше едър човек. Прекалено едър, както доктор Хюстън обичаше да се изразява. В случай, че никой друг не ти го е казвал, нека аз да те осведомя, се бе обърнал към него Хюстън при последния му контролен преглед. Човек на твоята възраст, с твоите приходи и навици, навлиза в територията на инфаркта на около трийсет и осем години, Били. Би трябвало да свалиш някой и друг килограм.

Но тази сутрин всичко беше наред. Бе свалил два килограма — от 115 на 113.

Е… кантарчето всъщност бе показало 116 последния път, когато се бе осмелил да стъпи на него и да го погледне внимателно, но тогава бе с панталони, в джобовете му имаше дребни пари, да не говорим за ключовете и за швейцарското военно ножче. А и кантарчето в банята на горния етаж показваше повече. Бе напълно уверен в това.